Е, такъв е животът! С времето доматите се напълват, натежават, увисват и нещо трябва да ги поддържа!
Но това не значи, че доматът не е красив и не може да събуди апетита на един истински ценител.
Да, доматът не е същият като едно време, но само глупакът може да съжалява за миналото. Сега доматът е зрял и опитен, свързва ви дълбока обич и привързаност, знае всичките ти страхове и мечти.
Нощем, когато трескаво бълнуваш, доматът знае точно как да те прегърне, да ти подаде чаша вода и да каже: „мани го шефа ти, пълен галфон, не ти е на нивото“.
Има разни млади, стегнати, зелени доматчета, които се разкарват из офиса и да, на една командировка...ти... как да кажа...опита от туршията. След това гузен се прибра и си каза всичко, защото знаеш, че ако някой може да те разбере, това е червеният домат вкъщи.
И плака доматът, много плака. После ти прости и повече никога не говорихте за това. Защото доматът знае, че е било моментно увлечение, без чувства, а и видя колко виновен се чувстваш.
Червеният домат винаги ще бъде до теб, въпреки всичко, защото те обича.
Така, за какво говорехме... а да, за доматите! Пръскате с хербициди, поне половин метър между лехите и да се поливат всеки ден! И връзвате нещо да ги поддържа!
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!