Как Ивон Шуинар превърна своите екологични и анти-корпоративни идеали в кредо на "Patagonia"?

Когато Ивон Шуинар, катерачът, природозащитник и съосновател на компанията за външно облекло "Patagonia", прекарва дните си сам в къщата, която притежава в Муз, Уайоминг, съпругата му Малинда, другата съоснователка на компанията, често изпраща редица имейли до техните приятели, с номера на техния стационарен телефон.

"Той обича телефонните разговори и да бъде сам", твърди тя.

Шуинар, който е на седемдесет и седем години има мобилен телефон, но почти никога не го включва. Той не използва електронна поща и не подкрепя огромният консумеризъм на електронни устройства.

Той счита, че Apple е производител на играчки: „Все по-маргинализиран съм. Приятелите ми непрекъснато си изпращат имейли един на друг, а аз съм изключен. Нямам желанието да се включа, а и вече е твърде късно за мен", каза той.

Живеейки самостоятелно в Муз, той има възможността да лови риба по цял ден, да чете книги и да си отдъхва. На него не му трябва аудитория, въпреки че обича да има някого, с когото да лови риба.

Въпреки, че тишината е ключова, той оценява компанията, защото неговите приятели са "шумни", но все пак някак си има склонност да предизвиква някаква мълчаливост във всички, често в най-звучните от тях.

Шуинар прекарал миналото си лято така, както често го прави - скитащ из северните Скалисти планини, посещавайки стари приятели и ловейки пъстърва в реките на Йелоустоун.

От време на време той влиза в офиса - щабът на "Patagonia" и основният му дом са във Вентура, Калифорния, но в продължение на дни почти никой не знае къде е той.

Малинда изпраща имейли до хората, които му правят компания в случай, че има неща, които трябва да той да чуе или да направи.

Интересното за него е, че той е все по-малко ангажиран с управлението на компанията отколкото преди, но след като влезе в бизнеса с облекла преди повече от петдесет години, той често изчезва за месеци, понякога дори за половин година, за да се катери, да кара каяк, сърф или ски, да лови риба и като цяло да обикаля около дивите райони на планетата, за чието запазване е посветил по-голямата част от живота си.

В днешно време той се чувства толкова дълбоко обезсърчен, може би дори победен, но все пак компанията му е по-голяма и по-активна в защитата на околната среда и труда, отколкото някога е била.

Към края на на миналия век обаче, Патагония преживяла катаклизъм, защото в края на осемдесетте години тя се разраснала твърде бързо, а през 1991 година, в разгара на рецесията, се оказа прекалено голяма.

Вследствие на това, изникнали прогнози за обявяване на банкрут и счетоводителите на компанията го накарали да се срещне с представител на мафията, който предложил заем с лихва от 18%.

В крайна сметка, семейство Шуинар взело заем от приятел и от някои аржентинци, които искали да измъкнат парите си от страната.

Компанията уволнила двадесет процента от работната си ръка, която вече не се състояла главно от приятели и приятели на приятели.

"Беше доста труден период... осъзнах, че просто растем в името на растежа, което е глупост", каза Шуинар.

Изпитанието и средната възраст го накарали да се фокусира върху истинските неща и да преработи мисията на компанията.

През осемдесетте години той се чувствал все по-притеснен от това да бъде бизнесмен и от трансформациите и компромисите, които изглеждше, че не неизбежно съпътстват корпоративния успех.

Според него, компанията бавно, но сигурно се е отклонявала от своите принципи.

"Сблъсках се с възможността да притежавам компания за един милиард долара, в която работят хиляди работници и произвеждат "планински дрехи" за позьори", каза той през 1991 в реч към работниците на компанията, в която той ясно очерта своите опасения и новите си намерения.

След това, в продължение на няколко години, десет процента от печалбата на компанията беше дарявана на местните екологични организации.

Сега, Шуинард и неговата съпруга са си въвели самоналожен „земен данък“ на стойност един процент от продажбите на компанията, което в действителност значи и по-големи дарения.

„Капиталистическият идеал е да развиете компания и да се съсредоточите върху това да я направите възможно най-печеливша. След това, когато изплащате пари, вие ставате филантроп. Аз и моята съпруга вярваме, че една компания има отговорността да прави това през цялото време - в името на служителите, в името на планетата", заяви Шуинар

ЗАЩО ОСНОВАТЕЛЯТ НА "PATAGONIA" ИВОН ШУИНАР СМЯТА, ЧЕ СЪВРЕМЕННИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ УНИЩОЖАВА ПЛАНЕТАТА? 

В крайна сметка, те стигнаха толкова далеч, че открито отблъснаха клиентите си от закупуване на техните продукти в прословутата рекламна кампания от 2011 година, в която пишеше: "Не купувай това яке".

"Екологичната цена на всичко, което правим, е удивителна. Производството и транспортирането само на едно от въпросните якета изискваше 135 литра вода и генерираха почти двадесет килограма въглероден диоксид", каза Шуинар.

Еко-културата, начинът на живот и прилагането на екологични практики в индустриите бавно обхващат света и дори управляват някои ъгли от него.

Шуинард празнува разпространението на екологично съзнание, но оплаква изчезването на опасността и новостта, и начинът, по който природата се е превърнала в хоби или дори призвание.

Във въведението към преработеното издание на неговите мемоари от 2005 година „Оставете хората ми да сърфират“ той пише:

„Аз съм бизнесмен почти шестдесет години. Трудно ми е да кажа тези думи, но никога не съм уважавал професията си"

Първоначално той е бил, а и може би в съзнанието си остава най-вече катерач, известен пионер на маршрутите през скали и ледове по света и един от първите американски следвоенни природни авантюристи.

Той също така е бил и ковач -  проектирал е и е направил ръчно множество инструменти за катерене и за известно време е бил водещият производител на оборудване за катерене в Северна Америка.

Накрая, екологичен войн - неговите пътувания и трудности из дивите кътчета на планетата го накарали да осъзнае, че те биват опостушавани с всеки изминал ден.

Шуинар може да е лицето на "Patagonia" и нейният дух, но атмосферата в компанията е отчетливо оптимистична, щастлива и млада, защото идеята ѝ е да наема природни активисти и да ги научи на бизнеса.

"Ужасен съм, когато става въпрос за наемане и точно затова го поверявм на жените. Нямам представа какво правя в едно интервю, така че отсрещният човек може да ме будалка и аз да му повярвам", твърди Шуинар.

"Малинда е много по-ангажирана от мен, тя е по-скоро един микромениджър. Интересното обаче е, че тя никога не се е изправяла и обръщала към компанията, защото не позволява на никой да повлияе на визията й за компанията. Тя е малко от типа на Хауърд Хюз, но това не е учудващо, защото майка ѝ беше същата по характер", добави той.

Малинда е основно отговорна за превръщането на компанията в хуманно място за работа, като много от работниците посочват това, че в офиса им има и деткси център като огромно предимство.

През 1985 г. Малинда създава това, което стана известно като Големия Тихоокеански център за развитие на децата.

Персонал от двадесет и осем души се грижи за около осемдесет деца на терен с площ над дванадесет хиляди квадратни метра, приблизително половината от него на открито. Неотдавнашният бум на бебета в компанията довел до нови разширявания, които изместили отдела "Човешки ресурси" в каравана.

"Досега сме отгледали около 1,500 деца и никое от тях не е било в затвора", заяви Малинда.

През годините, семейство Шуинард са се възползвали от много малка част от парите от бизнеса си.  

"До последните няколко години това бяха просто къщи", каза Шуинар.

В допълнение към Вентура и Джаксън, те имат малко място на брега на "Hollister Ranch", известно частно място за сърф.

Вероятно стойността на богатството на Шуинар се равнява на стойност стотици милиони, но той е един от онези, които въпреки, че са високопоставени, все още използват градския транспорт.

От време на време все още спи в колата си, не вярва на фондовия пазар, а според неговите твърдения той и съпругата му раздават половината си заплати за благотворителност.

Оптимизмът е ключовото нещо за което става въпрос в неговите разкази за малки победи, колкото и редки да са те и неговата вяра в усилието да направиш нещо и крайния резултат.

"Спряхме строежа дори на един язовир в Аляска. Финансирахме един филмов продуцент с около 25 хиляди долара, който направи филм наречен "Supersalmon". Филмът излезе, продуцентът го разпространи, а губернаторът, просто от нищото, спря строежа на язовира.

Почти никога няма да получите такава победа, но понякога всичко, което е нужно е един човек", заяви Шуинар.

Източник: New Yorker