Как капитализмът унищожава планетата?

Младежите, които излизат на протести относно климатичните промени и унищожаването на природата, са прави - бъдещето им бива разграбвано, защото кономиката е една коварна схема, която прехвърля отговорността върху младите и неродените. 

В сърцето на капитализма е твърдението, че ако имаш пари, можеш да си купиш всичко на света. Можеш да си купиш земи, въздушно пространство, минерали и всякакви други неща, независимо за кого ще има последствия след това.

Всяка една банкнота може да осигури дадени права върху естествените богатства на природата, но защо?

Защо е справедливо числата в банковата сметка да ни дават правото да притежаваме природата?

Повечето хора не могат да отговорят на този въпрос, но всичко се свежда до твърдението на английския философ Джон Лок през 1689 година. 

Той твърди, че получаваш пълно право за собственост върху естествени богатства, стига да си работил за тях. Храната, която си набавиш, минералите, които изкопаеш и земята, която обработваш автоматично стават твои, защото си положил труд.

Правото на собственост може да се обмени за пари, но проблемът е, че във  всичко това няма смисъл.

Неговата теория предполага, че има стартираща точка - моментът в който даден човек стъпи на парче земя и извърши дадена дейност върху нея, той може да претендира, че тя е негова собственост. 

Чудесен пример за това Лок дава с Америка - празна и обширна територия, която е завладяна по този начин. Въпросът обаче е, че тази територия е станала празна и обширна след избиването на тези, които са живели там.

Колонизаторите не само са можели да изтрият всички досегашни права за собственост, но и всички бъдещи, защото следващите им поколения също придобиват правото на собственост, докато не решат да го продадат.

Така в крайна сметка се предотвратява завладяването на тази земя по същия начин.

По-лошото е, че под "труд" Лок включва и труда, който други извърват за даден човек. Защо обаче тези, които вършат труда, не получават същите права?

Това става малко по-ясно, когато осъзнаем, че под "други" няма предвид цялото човечество, а робите по това време.

Аргументите, които дефинрат икономическата ни система, са недопустими, защото се базират на плячкосване от хора, нации, видове и най-вече бъдещето.

Въпреки тези абсурди, богатите все още имат правото да купуват естествени богатсва, от които други зависят. Лок защитава твърдението си с това, че системата работи само, ако "има достатъчно и за всички други".

В днешно време, независимо дали говорим за земя, атмосфера, минерали и други форми на натурални богатства определено става ясно, че няма "достатъчно за всички други". Всичко, което взимаме за себе бива отнето от някой друг.

Можем да подобрим тази система, можем да я променим, но определено не можем да я направим справедлива.

Основата на всяка справедлива система е, че тези, които все още не са се родили, ще имат същите права като тези, които са живи в момента.

Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че "всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права", но това твърдение е почти безмислено, защото няма нищо относно това, че едно поколение не може да краде от следващото.

Липсващото изречение може да изглежда така: "Всяко поколение има равни права за използване на природните богатства."

Точно такова изречение ще промени всичко, защото ни казва, че трябва да пестим невъзобновяемите ресурси и не трябва да използваме такива, които не могат напълно да се рециклират и използват отново.

Това несъмнено би довело до две големи промени: икономика, в която ресурсите никога не свършват и край на изгарянето на изкопаеми горива.

Източник: The Guardian