КФН запази огромните заплати на ръководството си

Правителството е променило в последния момент текстове от проектобюджета за 2026 г., свързани със заплатите на ръководителите на държавни комисии и агенции. Така първоначално предвидените промени са били сериозно редактирани, а единствената институция, която реално печели от новите правила, се оказва Комисията за финансов надзор (КФН).

Първоначалният вариант, изготвен от Министерството на финансите, предвиждаше промяна във формулата за определяне на възнагражденията, като те вече да бъдат обвързани със заплатите на председателя и заместник-председателите на Народното събрание. Това доведе до очаквания за значителни увеличения при ръководителите на някои регулатори, но същевременно до чувствително намаление на възнагражденията в КФН.

След промените председателят на КФН ще получава възнаграждение в размер на 95% от заплатата на президента, вместо първоначално предвиденото по-ниско ниво. Заместник-председателите ще вземат 95% от възнаграждението на председателя, а останалите членове – 90%.

Не е ясно кой и по какви мотиви е променил първоначално предложените текстове, но в окончателния вариант са ревизирани правилата за възнагражденията на ръководствата на редица независими регулатори.

Проектобюджетът предвижда още временно отвързване на възнагражденията в ключови сектори като МВР, Министерството на отбраната и съдебната власт от средната работна заплата. Очаква се през 2027 г. да бъдат предложени по-трайни законодателни промени.

Случаят с КФН отново поставя въпроса за прозрачността при определянето на възнагражденията във висшата държавна администрация. Когато ключови текстове се променят в последния момент без публично обяснение, неизбежно възникват съмнения дали решенията са продиктувани от обективни критерии или обслужват конкретни институции. Именно затова подобни промени следва да бъдат мотивирани ясно и публично още в процеса на изготвяне на бюджета.