Китай построи 40% по-малко небостъргачи през 2019 г.

Доминирането на Китай в строителството на небостъргачи е толкова голямо, че въпреки факта, че останалите страни по света увеличиха броя на сградите си над 200 метра през 2019 г., общият брой все пак е спаднал с около 14%.

Китай все още притежава почти половината от новите небостъргачи в световен мащаб, включително шест от 10-те най-високи за тази годината, но общият брой за страната беше най-ниският от 2013 г. насам, според годишния доклад на Съвета за високи сгради и градска среда (CTBUH) за глобалните тенденции в строителството.

Данните показват огромния контраст с 2018 г., когато Китай постави нов рекорд за най-много небостъргачи, построени само за една година.

Вместо да посочи една причина за спада, главният редактор на списанието на CTBUH - Даниел Сафарик, изреди причини свързани с политическия и икономически климат в страната.

"През годината всички говореха за бурни облаци, образуващи се над Азия и особено Китай", каза Сафарик, който е съавтор на доклада, в телефонно интервю.

"Това е така от известно време, като още преди няколко години започнахме да виждаме прекратяване на доста проекти. Общата тенденция е, че много от тях бяха започнати с цената на огромни дългове", добави той.

Има признаци, че строителният бум може да е надминал търсенето в някои части на Китай - например град Тиендзин, който е отговорен за тазгодишния най-висок небостъргач - 530-метровият финансов център "Tianjin CTF", който сега е осмият по височина в света.

Там коефициентът на свободни работни места в целия град е над 44%, според данни публикувани от агенцията за недвижими имоти и инвестиции (CBRE), въпреки че ръководителят на проучванията на компанията "Greater China" - Ада Чой, заяви в имейл до CNN, че има "голяма промяна в свободните работни места" в цялата страна.

Тази година спадът на завършените небостъргачи може също да отразява и промяната на официалното отношение към високите строителни проекти. Според Сафарик, това може да сигнализира за по-малък "апетит" към използването на забележителни небостъргачи, които да поставят по-малките градове на картата или да разпространяват инвестициите далеч от доминиращите крайбрежни райони.

Като се има предвид, че високите сгради отнемат години за завършване, спадът може дори да представлява закъснялото въздействие от управлението на президента Си Дзинпин, който е на власт вече повече от шест години.

Още през 2014 г. китайският президент посочи, че неговото правителство е загрижено за размерите и формите на сградите, вследствие на строителния бум на Китай, по-късно призовавайки за прекратяване на „големите, ксеноцентрични и странни“ структури.

„Възможно е да е имало натиск от правителството, за забавяне на строителството", каза Сафарик и добави, че много високи сгради в Китай са построени или разработени от държавни или силно контролирани от държавата дружества.

Следователно забавянето на скоростта, с която се изграждат небостъргачите, може да представлява приветливо развитие след години на рекорден растеж, твърди Чой.

"Китай вече доминира в списъка на най-високите сгради в света и всички те са завършени през последните четири години", каза тя.

„Като се има предвид времето, необходимо за планиране, изграждане и популяризиране на една супервисока сграда, не виждам проблем да има по-малко от тях през следващите години за онези градове, които вече имат такива“, добави тя.

Тази година Китай все пак успя да завърши четири пъти повече сгради с височина над 200 метра в сравнение със Съединените щати, които заеха второто място.

Южният метрополис на Шънджън също изкриви националната тенденция, тъй като неговият ръст от 15 нови сгради с височина 200 метра или повече беше повече от на всеки друг град, имайки предвид деветте на Дубай и осемте на Ню Йорк, и са повече от която и да е друга страна.

"Получавайки зелена светлина икономиката да се развива бързо, Шънджън внаги е имал по-силна пазарна обосновка за строене на небостъргачи в сравнение с другите китайски градове", твърди Сафарик.

Градът представлява почти 12% от сградите с размери над 200 метра, завършени по света през 2019 г., като в доклада на CTBUH има и някои положителни показатели за индустрията. На фона на забавянето за някои региони, данните посочват рекордна година за други.

Африканският континент завърши двете си най-високи сгради - 228-метровият небостъргач в Йоханесбург, Южна Африка, и Голямата джамия в Алжир, чието минаре достига 265 метра. Междувременно Европа завърши най-високата си сграда през 2019 г. - 462-метровият център Лахта в Санкт Петербург, както и Бразилия, със своята 235-метрова крайбрежна кула "Infinity" в Балнеарио Камбору.

Въпреки, че строителството на сгради над 200 метра е спаднало, тези с размери над 300 метра всъщност нарастват в световен мащаб. Двадесет и шест такива сгради са завършени по целия свят в градове като Кувейт Сити, Куала Лумпур и Бусан в Южна Корея.

"Тази тенденция може обаче да отразява и несигурността сред строителите, тъй като създаването на по-високи сгради с различни функции може да помогне за предотвратяване на рисковете", каза Сафарик.

„Рядко се случва едновременно да се срине жилищният, хотелският и офисният сектор, а като се има предвид фактът, че тези сгради се строят за доста дълъг период от време, това е един от начините за премахване на рисковете.

Икономическите последствия за сградите над 200 метра обаче са толкова обезсърчаващи, че увеличаването на групата сгради с височина 300 метра е просто абсурдно", обясни той.

Източник: CNN