Милионери от заплата: НАП ще проверява откъде идват парите

Националната агенция за приходите (НАП) планира проверки на хората с необичайно високи заплати, за да установи дали част от тях не се използват за заобикаляне на данъчното облагане на дивидентите. Това става ясно от отговор на приходната агенция до Mediapool по заявление за достъп до обществена информация за декларираните доходи от труд през 2025 г.

Данните показват, че през миналата година между 50 и 100 души месечно са получавали възнаграждение от над 500 000 лв. Броят им е варирал през отделните месеци – от около 30 души през януари до близо 300 през декември. Около 30 души са декларирали месечен доход от труд над 800 000 лв.

НАП не предоставя информация за най-високата официално декларирана заплата през 2025 г. В предходни години обаче приходната агенция е съобщавала за възнаграждения от няколко милиона лева месечно. През 2022 г. например най-високата декларирана заплата е била около 3,2 млн. лв. на месец. В продължение на години икономисти поставят въпроса дали част от изключително високите доходи по трудови и договори за управление не представляват начин за изваждане на печалба от компании при по-ниско данъчно облагане.

Сега НАП също посочва този риск. През 2025 г. агенцията е извършила анализ на риска от „скрито разпределение на печалбата“ чрез изплащането на необичайно високи възнаграждения на свързани с компаниите физически лица – собственици, съдружници, управители, прокуристи, членове на управителни и контролни органи, както и техни роднини.

МФ заплаши общини със спиране на плащания заради несъбрани местни данъци

От НАП обясняват, че става дума за случаи, при които изплащането на големи заплати значително се различава от обичайните възнаграждения за висшия мениджмънт. Причината за интереса на данъчната администрация е разликата в облагането. Доходите на физическите лица се облагат с 10%, докато при разпределяне на печалбата като дивидент се прилагат корпоративен данък и данък върху дивидента, което води до общо данъчно облагане от 15%.

„Чрез тези големи заплати, които се признават за разход на предприятието (т.е. намаляват реалната печалба) и при наличието на максимален праг на осигурителния доход, над който не се дължат осигурителни вноски се получава данъчно предимство“, посочват от НАП.

Според приходната агенция при много големи суми разликата в данъчното облагане може да достигне почти 5% от размера на изплатения доход.

НАП планира в периода 2027-2028 г. да възложи контролни производства – проверки и ревизии, свързани с този риск. Целта ще бъде да се установи дали високите възнаграждения действително представляват заплащане за положен труд или прикриват разпределение на печалба.

На фона на данните за милионерите на заплата огромната част от работещите в България са получавали значително по-ниски възнаграждения. Около 63% от хората на трудов или приравнен на него договор – приблизително 1,6 милиона души – са били с месечен доход до 2000 лв.

Общо работещите на трудов или приравнен договор през 2025 г. са били малко над 2,5 милиона души. Около 900 000 от тях са получавали доход около или под минималната работна заплата от 1077 лв., а други приблизително 700 000 души са били в диапазона между 1077 и 2000 лв. В същото време данните показват значително увеличение на броя на хората в средните и по-високите подоходни групи през последните години.

През октомври 2025 г. например близо 340 000 души са получавали между 3000 и 5000 лв. месечно. За сравнение, през октомври 2023 г. те са били около 205 000 – увеличение от приблизително 65%. При хората с доход между 5000 и 10 000 лв. ръстът за същия период е около 53% – от приблизително 89 000 души през октомври 2023 г. до около 136 000 през октомври 2025 г. Над 10 000 души вече получават между 20 000 и 50 000 лв. месечно, а 1191 души са декларирали месечен доход от труд между 100 000 и 500 000 лв.

Данните на НАП показват и дългосрочна промяна в структурата на доходите. През 2019 г., когато минималната работна заплата е била 560 лв., около 930 000 души са получавали толкова или по-малко. Тогава приблизително 2,2 милиона от общо под 2,5 милиона работещи са били с доход до 2000 лв.

Освен информация за заплатите НАП е предоставила и данни за всички декларирани облагаеми доходи през 2025 г. Тази категория включва не само възнагражденията от труд, но и приходи от наеми, хонорари, граждански договори и други източници.

Това ще стане ясно след анализ на конкретните договори, длъжности, реално извършената работа и финансовите отношения между компаниите и получателите на средствата. Самият висок размер на една заплата не е достатъчен, за да бъде определен като нарушение.

Първите същински проверки по този риск са планирани за периода 2027-2028 г. Дотогава данните на НАП очертават необичайна картина – на фона на милиони работещи с доходи до няколко хиляди лева месечно, стотици души декларират възнаграждения от стотици хиляди левове, а при отделни случаи – и суми в милиони.