Клипове с мъчения над животни за хиляди евро: какво се е случвало в къща край Свищов

Прокуратурата повдигна обвинения на мъж и жена от свищовското село Царевец за особено жестоко отношение към животни и разпространение на порнографски материали. Според разследването двамата са измъчвали и умъртвявали гръбначни животни, като действията им са били заснемани и продавани като видеоклипове в тъмната мрежа срещу суми между 4 и 5 хиляди евро.

Обвинението твърди, че от 2013 г. насам са били убити най-малко 82 животни. Заснетото съдържание е определено като т.нар. „кръш фетиш“ – форма на сексуална възбуда, свързана с насилие над животни, пише NOVA.

Записите са правени в стопанска постройка и гараж към бащиния дом на 53-годишния мъж. При съвместна акция на ГДБОП и международни служби са открити костюми, уреди за изтезания и видеоматериали. Разследващите установили и втори адрес в Свищов, където част от помещенията били превърнати в импровизирано „студио“.

Двамата са обвинени за умъртвяване на гръбначни животни по особено мъчителен начин и за създаване и разпространение на порнографско съдържание чрез интернет. Сигналът е подаден от сдружение за защита на животните, а разследването се води от Районната прокуратура – Велико Търново.

Мъжът се е признал за виновен и е посочил, че е заснемал видеата, докато насилието е било извършвано от жената. И двамата са задържани за 72 часа, като прокуратурата настоява за постоянен арест. Законът предвижда до 10 години лишаване от свобода при доказване на користна цел.

Докато държавата се чуди как да „възпитава ценности“, някъде между гараж и стопанска постройка години наред се е снимал бизнес с насилие. Не клипове за котенца – а системно изтезание, превърнато в продукт, пакетирано и продавано за хиляди евро. И не, това не е единична лудост, а продължавано престъпление с публика, пазар и печалба.

Най-страшното не е, че подобно зло съществува. Най-страшното е колко дълго е съществувало тихо – с „нормални“ съседи, „обикновени“ професии и нулеви съмнения. Докато някой не подаде сигнал. Пак граждани. Пак неправителствена организация. Пак държавата – след факта.

Тук въпросът не е само за присъди. Въпросът е колко още такива „студиа“ има зад затворени врати, докато институциите гледат другаде. И дали ще се сетим навреме, че жестокостта към животни не е периферия на злото, а неговата репетиция.