Кожени костюми и уреди за мъчения: Разкриха „студио“ за изтезаване на животни, задържани са мъж и жена

В Царевец, община Свищов, са задържани мъж и жена, заподозрени в системно изтезаване на животни, заснемане на насилието и продажба на видеоматериалите. 

По информация на разследващите, издевателствата са се извършвали в сайвант и гараж, които са били превърнати във филмово студио. Мястото се намира в бащината къща на Детелин Аврамов – 53-годишен мъж, за когото се смята, че е основният извършител. Към момента не е ясно от колко време е продължавала престъпната дейност, предаде БНР.

При днешната специализирана операция на ГДБОП съвместно с международни партньорски служби, в имота са открити кожени костюми и уреди за мъчения на животни, използвани при заснемането на клиповете.

Заедно с мъжа е задържана и 53-годишна жена, за която има данни, че е участвала пряко в издевателствата. Двамата са отведени за разпити.

От прокуратурата потвърдиха, че по случая е образувано досъдебно производство. Очаква се утре да бъдат повдигнати обвинения, както и да бъде наложена 72-часова мярка за задържане.

Разследващите органи ще изнесат повече информация утре, включително за мащаба на престъпната дейност и каналите за разпространение на видеоматериалите.

Това не е „жестокост към животни“. Това е организирано садистично престъпление, превърнато в бизнес, и държава, която години наред се прави, че не вижда, докато някой не бъде хванат буквално с уредите за мъчение в ръка.

Хора, които системно изтезават живи същества, снимат и продават кадрите, не са „извратени индивиди“. Те са продукт на безнаказаността. На закон, който се колебае дали това е „особена жестокост“, на институции, които реагират постфактум, и на общество, което удобно дели насилието на „поносимо“ и „скандално“.

Истината е проста и неудобна:

Ако можеш да мъчиш животно за удоволствие или печалба, можеш да мъчиш и човек.

Няма морална граница, която изведнъж да се появи „на по-високо ниво“.

В България насилието над животни продължава да се третира като досадно отклонение, а не като червен флаг за тежка психопатология и обществена опасност. Докато наказанията са условни, делата се влачат, а думата „изтезание“ се омекотява в съдебни формулировки, ще има още гаражи, още сайванти и още „студиа“.

Най-страшното не е, че такива хора съществуват.

Най-страшното е, че са се чувствали достатъчно сигурни, за да го правят дълго, организирано и без страх.

И ако този случай завърши с поредното „задържане под стража“, последвано от тиха условна присъда, тогава проблемът няма да са извършителите.

Проблемът ще сме ние – държава, която още не е разбрала, че жестокостта не се „коригира“, а се спира. Със страх от закона. Не със съжаление.