Венецуела навлезе в най-драматичната фаза от своята съвременна история, след като на 3 януари 2026 г. американски специални части задържаха президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес при мащабна военна операция в Каракас. Мадуро, който е издирван от САЩ по обвинения в наркотероризъм, корупция и трафик на кокаин, беше светкавично транспортиран до Ню Йорк и настанен в следствения затвор в Бруклин.
В отговор на вакуума във властта, Върховният съд на Венецуела разпореди вицепрезидентът Делси Родригес да поеме функциите на временен президент. Една от първите ѝ стъпки беше създаването на специална комисия за освобождаването на Мадуро. В нея влизат ключови фигури от досегашното управление: нейният брат Хорхе Родригес (председател на Националното събрание), външният министър Иван Хил и министърът на информацията Фреди Нанес. Въпреки острата реторика срещу „империалистическата агресия“, Родригес призова за „балансирани и уважителни отношения“ със САЩ.
Ключови събития към 5 януари 2026 г.:
-
Арестът: Извършен на 3 януари при акция, която Белият дом определи като „решаващ удар срещу наркокартелите“.
-
Съдебният процес: Мадуро трябва да се изправи пред федералния съд в Манхатън (Южния окръг на Ню Йорк) в 12:00 часа на 5 януари (местно време), за да му бъдат официално повдигнати обвиненията.
-
Реакцията на Тръмп: Американският президент обяви, че САЩ „поемат контрола“ върху ситуацията във Венецуела до установяването на преходен план, като същевременно намекна за възможен диалог с новото временно ръководство в лицето на Родригес.
Сцените от Каракас и Ню Йорк изглеждат като извадени от холивудски екшън, но последиците за Венецуела са съвсем реални и непредвидими. Задържането на действащ държавен глава от чужда армия е прецедент, който светът не е виждал от времето на Мануел Нориега в Панама.
Докато Делси Родригес се опитва да балансира между лоялността към Мадуро и оцеляването на режима, в Ню Йорк започва „процесът на века“. Обвиненията в наркотероризъм са тежки, а фактът, че Мадуро ще бъде съден в същия съд, където преминаха делата на „Ел Чапо“ и „Ел Майо“, показва, че САЩ го разглеждат по-скоро като бос на картел, отколкото като политически лидер. Големият въпрос сега е не дали комисията на Родригес ще успее да го освободи (шансовете са нулеви), а дали тя ще постигне сделка с Вашингтон за бъдещето на венецуелския петрол и собствената си безопасност. Шахматната дъска в Южна Америка беше обърната с главата надолу, а ходовете оттук насетне ще се диктуват от Ню Йорк.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!