Конституционният съд ще решава дали Сарафов узурпира властта

Апелативният съд във Варна пренесе битката за легитимността на Борислав Сарафов в Конституционния съд, поставяйки под въпрос дали той изобщо има право да заема поста и.ф. главен прокурор след 21 юли 2025 г. Поводът е конкретно дело, по което Сарафов е поискал възобновяване, но съдиите отказват да се произнесат, докато не стане ясно дали той все още е „главен прокурор“ по смисъла на закона. Спорът е заради промените в Закона за съдебната власт, които ограничиха престоя на поста временно изпълняващ длъжността до 6 месеца. За Сарафов този срок изтече миналото лято, но той отказва да се оттегли, подкрепян от Прокурорската колегия на ВСС с аргумента, че законът не важи за заварени случаи. Междувременно Върховният касационен съд вече обяви актовете му след тази дата за невалидни, което доведе до пълна блокада и противоречива практика по десетки дела в страната.

Борислав Сарафов официално влезе в ролята на законов беглец, който се е барикадирал в кабинета на главния прокурор и отказва да погледне календара. Абсурдът стигна дотам, че съдилищата в страната вече не знаят дали човекът, който им праща преписки, е легитимен магистрат или просто гражданин с достъп до бланките на прокуратурата. Парламентът, както обикновено, услужливо „забрави“ да допише закона, оставяйки вратичка за заварените случаи, през която Сарафов се опитва да мине заедно с целия си багаж. Докато Конституционният съд се чуди как да разтълкува това юридическо недоносче, правната сигурност в България окончателно отиде на почивка. Вместо реформа, получихме поредния институционален цирк, в който главният герой е обвиняван в узурпация на власт от собствените си колеги съдии. Ако Конституционният съд не сложи край на тази агония, скоро всеки акт на прокуратурата ще струва колкото хартията, на която е отпечатан.