Корупция в България няма... ако съдим по сигналите за такава

Одитът на Сметната палата за периода 2021-2023 г. разкрива стряскаща картина на имитация в борбата с корупцията при управлението на европейските фондове. Докато България очаква да похарчи над 25 млрд. лева, официално са подадени едва пет сигнала за злоупотреби, а наложените глоби са нищожните две. Основният проблем е институционалният параван: законът ни забранява разглеждането на анонимни сигнали, което автоматично „убива“ всякакъв опит за разкриване на схеми отвътре. Одитът обхваща Министерския съвет и осем министерства, като установява тотална липса на координация, неясни правила и „вратички“ за най-високите постове – премиер и министри не попадат под ударите на Кодекса за поведение. Реалността е плашеща: служителите масово се страхуват да сигнализират, защото вместо защита, често получават уволнение, докато инспекторатите проверяват само дали декларациите са подадени в срок, но не и дали написаното в тях е вярно.

В България борбата с корупцията прилича на игра на криеница, в която държавата е затворила очи и брои до 13 милиарда. Пълен абсурд е в държава, сочена за една от най-корумпираните в ЕС, инспекторатите да налагат само две глоби за три години – и то едната за смешните 1000 лева. Това не е администрация, а „омерта“ на бюджетна издръжка. Иронично е, че имаме стратегия, координатори и осем министерства в одита, а накрая резултатът е нула, защото анонимните сигнали – единственият начин някой да проговори срещу шефа си – се хвърлят в кошчето директно. Корупцията тук не се „предотвратява“, тя се „обслужва“ чрез административни хватки и прехвърляне на отговорност. Когато 67% от служителите признават, че се страхуват за работата си, ако проговорят, това не е „европейско управление“, а див феодализъм, маскиран с брюкселски термини. Докато институциите правят „анализи“ и отчитат „постоянни дейности“, милиардите продължават да се разпределят в тесен кръг от „наши хора“, защитени от закон, който пази тишината по-добре от парите ни.