Край на „тайните срещи“? Нов закон дефинира лобизма и въвежда регистър

Всяка устна или писмена комуникация с министър или друг орган на власт, която цели да повлияе върху закон, наредба, административен акт, стратегически план или друг управленски документ, ще се счита за лобизъм – или както е формулирано в проекта, „представителство на интереси“. Това предвижда проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, предложен от министъра на правосъдието в оставка Георги Георгиев, пише Mediapool.

Съгласно проекта, всички лица, които упражняват лобистка дейност, ще трябва да се вписват в специален регистър, а срещите им с министри, депутати, кметове, зам.-министри и други висши публични длъжностни лица ще подлежат на публично оповестяване чрез календар на интернет страниците на съответните институции.

Приемането на закона е сред ключовите условия за получаването на последните плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Необходимостта от подобна регулация от години е посочвана и в докладите на Европейската комисия за върховенството на закона, както и от Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

От Министерството на правосъдието обясняват, че е предпочетен терминът „представителство на интереси“, за да се избегне негативната обществена конотация на думата „лобизъм“. През последните две десетилетия темата периодично влиза в публичния дневен ред, но въпреки че в Народното събрание са внасяни четири законопроекта, нито един не е стигнал до окончателно приемане.

Проектът дава широко определение за лобист – всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната форма, което се стреми да влияе върху нормативни или стратегически актове. За представители на интереси могат да се считат и неформални групи от лица.

Лобиране ще е налице, когато комуникацията е насочена към Народното събрание, депутати, експерти и съветници към парламентарни комисии, президента и вицепрезидента и техните екипи, Министерския съвет, премиера, министрите и политическите им кабинети, областните управители, кметовете, председателите на общински съвети, общинските съветници и други ръководители на публични институции.

Законопроектът обаче въвежда и изключения. Не се счита за лобизъм комуникацията между публични длъжностни лица, когато тя е по служебни въпроси, както и общуването, осъществявано от физическо лице в негов частен интерес. Това означава, че ако бизнесмен лично защитава интересите си в разговор с министър, той няма да е длъжен да се регистрира като лобист – детайл, който поражда въпроси, тъй като именно подобни директни контакти често стоят зад публични скандали у нас.

Проектът въвежда и т.нар. „законодателен отпечатък“ – механизъм, препоръчван от ОИСР, който предвижда проследяване, документиране и публично оповестяване на всички значими външни влияния върху процеса по изработване на нормативни и други актове – от началото до края.

Ще бъде създаден и Регистър за прозрачност към Сметната палата. В него ще се вписват само професионалните лобисти – тези, които упражняват дейността редовно (поне девет контакта в рамките на три месеца), действат по търговски начин за трети лица или извършват лобизъм срещу възнаграждение.

Регистрацията ще се извършва самостоятелно, като ще се декларират ограничен обем данни – за лицето, кръга от интереси, които представлява, и дали действа по възлагане.

Извън обхвата на регистъра остават адвокати, участници в официални работни групи и консултативни съвети към държавни органи, участници в изслушвания, организирани от парламента или изпълнителната власт, както и политически партии, синдикати, работодателски организации и други подобни структури.

За нарушения на закона са предвидени глоби и имуществени санкции, но през първата година от функционирането на регистъра те няма да се налагат.