България категорично подкрепя Германия и ще застане редом до нея в отговор на хибридни и други атаки. Това заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол във връзка със случая с дрон с експлозиви на летището в Лайпциг и подозренията за руска намеса.
Радев определи случая като „изключително тревожен“ и заяви, че споделя оценката „безразсъдно действие“, която според него е била използвана от председателя на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО за действията на Русия.
„За мен това наистина е безразсъдно действие“, заяви министър-председателят. Той защити реакцията на българското Министерство на външните работи, като посочи, че ведомството е било сред първите, реагирали на случая.
„Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки“, каза Радев.
По повод въпроса защо България не е посочила директно Русия като отговорна за инцидента, премиерът заяви, че позицията на страната е била напълно адекватна, пише NOVA. По думите му от европейските партньори не са отправяни критики нито към България, нито към външния министър.
Радев агонизира при споменаване на Украйна (видео)
„Няма абсолютно никакви претенции към българската страна, никакви тревоги. Няма претенции и към министъра на външните работи“, посочи той.
Радев обясни, че при подобни случаи първоначално се дават политически оценки, а конкретните доказателства се предоставят впоследствие по линия на службите. Към момента българските институции не са получили подобни данни.
„След като има политически изявления, се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива конкретни факти към нас по линия на службите все още не са постъпили“, каза премиерът.
В същото време той постави въпроса дали и използването на произведени в Европа далекобойни оръжия за удари на хиляди километри навътре в руска територия не създава сериозен риск от ескалация.
„Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия – с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно?“, попита Радев.
По думите му този въпрос също трябва да бъде оценяван внимателно, вместо рисковете да бъдат пренебрегвани.
„Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тя ще стои спокойно или ще отговори? Ето това е големият въпрос“, заяви министър-председателят.
Радев призова Европа да оценява по-сериозно риска от ескалация и час по-скоро да се върне към търсенето на решение чрез преговори. Според него опитът на Запада да постигне конвенционална победа над Русия носи сериозни рискове заради военния и ядрения потенциал на Москва.
„Колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия. Това се вижда всяка нощ над Киев“, каза Радев.
По думите му продължаването на войната увеличава опасността от разрастването й и затова европейските държави трябва по-внимателно да оценяват последствията.
„Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска и час по-скоро да се седне на масата за преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте с всеки изминал ден“, предупреди премиерът.
Той отхвърли тезата, че България трябва безусловно да следва позиции, които според него могат да доведат до допълнителна ескалация.
„Европа не е конкурс по конформизъм. И ако вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения“, заяви Радев.
Премиерът обърна внимание и на случаите с дронове в близост до или на територията на европейски държави, като посочи Полша, Румъния и България. Според него страната ни трябва да бъде сред държавите, които най-настойчиво работят за прекратяване на конфликта и търсене на дипломатическо решение.
„Трябва най-сетне да настояваме за други неща. И аз мисля, че България е сред тези държави, които настояват това час по-скоро да спре“, каза той.
Радев обобщи позицията си с думите: „Според мен Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“.
По време на парламентарния контрол премиерът коментира и случая с издирването на заглушаващо устройство в столичния квартал „Драгалевци“. По думите му не може категорично да се твърди дали и от кого е изтекла информация, но първоначалните действия повдигат въпроси за координацията между институциите.
Радев обясни, че първи на място са пристигнали представители на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като именно те разполагат с необходимата техника за установяване на подобно устройство.
„Не може да се каже с лека ръка дали е изтекла информация, от кого и как. Знам само, че КРС отиват първи, понеже те разполагат с тази апаратура“, заяви той.
По думите му служителите стигнали до района на конкретен ресторант, след като техниката показала, че именно там се намира източникът на смущенията.
„Отиват пред въпросния ресторант и излизат от ресторанта и ги питат: „Какво правите?“. „Тук търсим един заглушител. Явно тук е, защото нашата апаратура казва – стигнахме до мястото“, разказа премиерът.
Едва след това били уведомени службите за сигурност и МВР. Според Радев подобно забавяне е проблем, тъй като при подобна операция времето е от ключово значение.
„Чак после се уведомяват службите, МВР и така нататък. А това време е ценно, защото в това време могат да се направят много неща“, подчерта той.
Премиерът коментира и състоянието на публичните финанси. В отговор на въпрос на Асен Василев той заяви, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. не е 3%, като в момента Министерството на финансите и Европейската комисия извършват преизчисления.
„Никакви разпоредби на никой съд не могат да напълнят обратно хазната и да направят бюджета на 3%, след като реално той е докаран до 5,7% от предишното управление“, заяви Радев.
По думите му конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г. може да бъде определен, след като станат ясни всички параметри на бюджета за следващата година.
„Когато станат ясни всички параметри на Бюджет 2027, тогава ще можем да кажем каква ще бъде и минималната работна заплата“, посочи премиерът.
Той подчерта, че една от основните цели на правителството е ограничаването на бюджетния дефицит и връщането на публичните финанси към по-устойчива траектория.
„Целта е да вървим към консолидация и към намаляване на дефицита“, заяви Радев.
Министър-председателят засегна и темата за т.нар. автоматизми при определянето на възнагражденията, като припомни, че и в Народното събрание са отправяни призиви те да бъдат премахнати. Той отново посочи, че данните за изпълнението на бюджета през 2025 г. се преразглеждат от Министерството на финансите и Европейската комисия.
„Повярвайте ми, реалният дефицит изобщо не е 3% за изминалата година“, подчерта Радев.
Друг акцент в парламентарния контрол беше бъдещият бюджет на Европейския съюз. България ще настоява новите приоритети на ЕС, свързани с конкурентоспособността, сигурността и отбраната, да не бъдат финансирани за сметка на традиционните политики за кохезия и земеделие.
По думите на Радев пред ЕС предстои труден разговор за разпределението на ограничените ресурси, тъй като амбициите на държавите членки непрекъснато се увеличават.
„Изпитанието, пред което сме изправени, е голямо и то е свързано с този бюджет. Нашите амбиции непрекъснато растат и са свързани с все повече и все по-важни цели, а в същото време бюджетът е ограничен като ресурси“, посочи той.
Премиерът заяви, че България разбира необходимостта от нови приоритети, но настоява те да не са за сметка на кохезионната и селскостопанската политика.
„Ние напълно разбираме тези приоритети. Те са изключително важни за нашето бъдеще и има консенсус между държавите членки. Но в същото време ние, така наречените приятели на кохезията, настояваме новите приоритети да не бъдат за сметка на традиционните – кохезията и селскостопанската политика“, заяви Радев.
Според него предстоят няколко трудни заседания на Европейския съвет, като целта е до Нова година държавите членки да постигнат съгласие за бюджета, макар че той не може да гарантира, че това ще се случи в този срок.
Като сериозно предизвикателство за България Радев посочи предвиждания голям европейски фонд за конкурентоспособност. По думите му при него няма предварително разпределение на средствата между държавите, което създава риск най-развитите икономики и най-конкурентоспособните компании да привлекат значителна част от ресурса.
„Най-конкурентоспособните компании, най-конкурентоспособните държави ще могат свободно да привличат огромните средства от този фонд“, предупреди премиерът.
Той посочи, че досега България е успяла да привлече около 0,4% от средствата по програмата за конкурентоспособност. Затова пред европейските институции страната ни настоява бъдещите механизми да гарантират реален достъп до финансиране и за по-слабо развитите държави и по-малките компании.
„Тук ние трябва да бъдем изключително активни. Трябва да работим с българския бизнес, за да може той да се включи в големите европейски вериги на стойността и в големите европейски индустриални проекти“, каза Радев.
В тази връзка той отново постави предложението си да бъде въведено понятието „индустриална кохезия“ в европейските политики. Според него не е достатъчно да има сближаване единствено в социалната сфера и инфраструктурата, а трябва да се гарантира и равноправното участие на българската промишленост в големите европейски проекти.
„Не е достатъчно да имаме кохезия само в социалните дейности и инфраструктурата. Ние трябва да направим така, че да гарантираме, че българските фирми и българската промишленост ще участват равноправно като достъп до този голям фонд за конкурентоспособност“, подчерта министър-председателят.
Радев уточни, че конкретните параметри на бъдещия фонд все още се обсъждат и затова на този етап не може да даде повече подробности за начина, по който ще работи концепцията.
Премиерът коментира и търсенето на нови собствени ресурси за финансиране на европейския бюджет. Според него България трябва да подходи внимателно към предложенията, тъй като част от тях могат пряко да засегнат приходите в националния бюджет.
Сред обсъжданите варианти той посочи насочването на част от приходите от акцизите върху тютюневите изделия към бюджета на ЕС.
„Знаете, че България е на челните места в Европа по тютюнопушене и това е сериозен приход за нашия бюджет. Част от тези акцизи, още не е ясно каква, да отиват в европейския бюджет. Това веднага ще се отрази на нашия национален бюджет“, предупреди Радев.
По думите му именно в предстоящите преговори България трябва да защити интересите си както по отношение на европейското финансиране, така и по отношение на средствата, които постъпват в националния бюджет.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!