Латвия с остри критики към България за блокираните санкции срещу Русия

Латвийският премиер Андрис Кулбергс отправи остри критики към България и други държави от Европейския съюз заради забавянето на 21-вия пакет санкции срещу Русия.

Според него противопоставянето срещу части от предложените мерки подпомага финансово Москва и на практика допринася за продължаването на войната в Украйна, пише БТА.

Кулбергс заяви, че приходите от продажбите на руски втечнен природен газ и дейността на т.нар. сенчест флот от танкери продължават да финансират руската военна машина.

По думите му държавите от ЕС трябва да решат дали поставят икономическата си печалба над усилията за прекратяване на войната.

„Въпросът е: искате ли да печелите пари, или искате да постигнете мир? Не може да имате и двете“, заяви латвийският премиер в интервю за Reuters.

Предложеният 21-ви пакет включва ограничения срещу руски банки, криптоплатформи, производители на дронове, търговци на петрол и компании, свързвани със заобикалянето на вече действащите санкции.

Обсъжда се и добавянето на около 250 физически и юридически лица към европейския санкционен списък, както и по-строги ограничения върху руския втечнен природен газ и морските услуги за руски енергийни товари.

Преговорите между европейските държави обаче остават блокирани от разногласия по отделни части на пакета. България по-рано обяви, че ще наложи вето заради възможното отражение върху икономиката ѝ и заради предложението руският патриарх Кирил да бъде включен в санкционния списък.

По-късно българското правителство заяви, че не възнамерява да блокира целия пакет, но продължава да има резерви относно конкретни лица и енергийни ограничения.

Латвийският премиер свърза спора за санкциите и с нарастващите опасения за сигурността по източната граница на НАТО.

Кулбергс съобщи, че властите в страната са засилили охраната на важна водноелектрическа централа и на огромното подземно газохранилище в Инчукалнс заради разузнавателна информация за възможна руска заплаха.

Латвийските служби обръщат специално внимание на стратегически обекти, чието повреждане би могло да засегне електроснабдяването и енергийната сигурност на страната.

Латвия, Литва и Полша вече предупредиха за риск от руски провокации, саботажи и атаки срещу критична инфраструктура в Балтийския регион.

Според латвийския премиер Русия може да използва кибератаки, дронове, диверсионни групи и други хибридни средства, за да създава напрежение и нестабилност в държавите по източния фланг на НАТО.

Кулбергс е поискал и укрепване на противовъздушната отбрана на НАТО, повече съюзнически военнослужещи в страната и включване на разработвана съвместно с Украйна система за борба с дронове в общата отбрана на Алианса.

Кремъл отхвърли предупрежденията като неоснователни и заяви, че балтийските държави преувеличават заплахата от Русия.

Спорът около новите санкции показва продължаващото разделение в Европейския съюз между държавите, настояващи за максимален икономически натиск върху Москва, и правителствата, които се опасяват от последиците за собствените си икономики и енергийни доставки.