Загубата на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ се е увеличила значително през 2025 г. Според годишния финансов отчет на дружеството, публикуван в Търговския регистър, компанията е приключила годината с почти 400 млн. лв. загуба. Това е сериозно влошаване спрямо 2024 г., когато отрицателният финансов резултат е бил 213 млн. лв.
Приходите на дружеството също са намалели рязко — от 9,1 млрд. лв. през 2024 г. до 5,8 млрд. лв. през 2025 г. От отчета става ясно, че рафинерията е работила под себестойност, тъй като себестойността на продажбите е достигнала 6,1 млрд. лв., тоест повече от отчетените приходи.
Компанията обяснява спада на приходите с няколко фактора. Сред тях са по-ниските котировки Platts на нефтопродуктите през 2025 г., както и намалените обеми на преработка заради планов капитален ремонт. Допълнителен удар е решението на Народното събрание от 1 ноември 2025 г. да забрани износа на дизел и авиационно гориво.
Друг сериозен фактор са санкциите на Европейския съюз, заради които от 2024 г. насам рафинерията е заменила изцяло руския нефт с други сортове. Това е довело до по-висока цена на суровината и допълнителни транспортни разходи.
От отчета става ясно още, че през 2025 г. 97% от продажбите на „Лукойл Нефтохим“ са били към дружества от групата на „Лукойл“ — в България, Грузия и към швейцарския междинен собственик „Литаско“, информира Mediapool.
Санкционният натиск върху руската компания се засили през октомври 2025 г., когато Великобритания, а след това и Службата за контрол на чуждестранните активи към финансовото министерство на САЩ наложиха санкции на „Лукойл“ и дъщерните ѝ дружества. Активите им бяха замразени, но Лондон и Вашингтон дадоха временни разрешения за работа на българските дружества, за да може компанията да продължи дейността си, докато продава задграничните си активи.
В резултат на санкциите България назначи Румен Спецов за особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това решение беше прието негативно от руската компания. Чрез „Литаско“ „Лукойл“ предяви иск срещу България за 3 млрд. евро заради твърдени пропуснати ползи.
Паралелно с това в парламента се обсъждат промени в закона, които трябва да затегнат контрола върху действията на особения управител. Предвижда се решенията му да подлежат на съдебен контрол. Част от депутатите обаче настояват за допълнителни становища, включително дали законопроектът може да навреди на България в съдебното дело, заведено от „Лукойл“.
В края на януари руската компания обяви, че продава „Лукойл Интернешънъл“ на Carlyle Group, но все още няма финално решение за смяната на собствеността.
Финансовият отчет показва още, че приходите на „Лукойл Нефтохим“ от вътрешния пазар през 2025 г. са били 3,9 млрд. лв., а от външния — 1,9 млрд. лв. Компанията е продала дизел за 2,9 млрд. лв. и бензин за 1,5 млрд. лв.
Рафинерията е внесла 509 млн. лв. акциз, а нетните ѝ разходи за квоти за емисии са били близо 49 млн. лв. За разлика от 2024 г., когато е направила вноска от близо 50 млн. лв. във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, през 2025 г. такава вноска не е правена.
В отчета се отбелязва и че данъчните ревизии на компанията за последните пет години все още са предмет на обжалване, а производствата са висящи.
Към края на 2025 г. „Лукойл Нефтохим“ има и огромен заем от швейцарския си собственик „Литаско“ на стойност 1,1 млрд. лв. Заради санкциите дружеството е спряло изплащането му, а „Литаско“ е поискало предсрочно погасяване на кредитната линия.
От държавните помощи за тока на бизнеса през 2025 г. рафинерията е получила 13,8 млн. лв. Отделно от това продължава и казусът с глобата от почти 140 млн. лв., наложена от Комисията за защита на конкуренцията през 2023 г. за предполагаема злоупотреба с господстващо положение. Сумата не е платена, защото актът се обжалва, а според отчета на компанията в края на 2025 г. е получено благоприятно за нея тълкувателно решение на Съда на ЕС.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!