"Местят" проблемен небостъргач в София от бул. "България" към "Младост"

Столичният общински съвет (СОС) сложи край на дългогодишния спор за изграждането на 150-метров небостъргач на ъгъла на булевардите „България“ и „Петко Тодоров“. Теренът от 3.6 декара, собственост на инвеститора „НИКМИ“, бе обект на съдебни битки, приключили с окончателно решение на Върховния административен съд в полза на фирмата още през 2016 г. Решението на общинарите е да избегнат застрояването в „Триадица“ чрез замяна на имота с два други терена в район „Младост“ с обща площ от около 10 декара.

Въпреки че замяната решава проблема с огромната кула на бул. „България“, тя предизвика вълна от недоволство. Кметът на „Младост“ Ивайло Кукурин се обяви остро срещу доклада, подчертавайки, че районът му вече е презастроен и тези 10 декара са били „глътка въздух“ за местните жители. Той изрази възмущение, че проблемите на един район се решават за сметка на друг, без да се вземе предвид мнението на гражданите в „Младост“.

Общинският съветник Димитър Шалъфов също критикува процедурата, твърдейки, че тя е законово опорочена, тъй като докладът се внася без съгласуване с районния кмет и без нужните документи. Според него оценките на имотите са неравностойни. От друга страна, поддръжниците на решението, сред които и Войслав Тодоров от БСП, посочиха, че общината е поставена пред свършен факт заради съдебното решение и замяната е единственият начин да се спре строителството на небостъргача. В крайна сметка имотите бяха оценени на малко над 27 млн. лв. всеки, като малката разлика в полза на инвеститора беше опростена от негова страна.

Сравнение на имотите в замяната

Коментарът на „Господарите“

Днес сме свидетели на класическо упражнение по „премести проблема при съседа“. След години на съдебни драми, СОС най-после реши съдбата на небостъргача на бул. „България“. И решението е... да го няма там, но да се появи нещо друго в и без това презастроения „Младост“.

Ситуацията е малко като в онази поговорка за одеялото – дърпаш го нагоре, за да си покриеш раменете, но ти измръзват краката. В случая раменете са жителите на „Триадица“, които си отдъхват, че няма да имат 150-метрова сянка над главите си, а краката са гражданите на „Младост“, които получават още нови съседи на мястото на малкото останало свободно пространство.

Особено интересно е как се ползва аргументът за „свършения факт“. Когато съдът каже „стройте“, общината изведнъж намира 10 декара в „Младост“ за замяна, но когато жителите на „Младост“ кажат „нямаме въздух“, техният кмет се оказва глас в пустиня. Да, замяната спасява една ключова точка в София, но начинът, по който се пренебрегват процедурите и районните власти, оставя горчив вкус. Надяваме се, че тези 27 милиона лева в имоти няма да се превърнат в поредната бетонна джунгла, докато ние продължаваме да чакаме общо решение за презастрояването на цяла София, а не само „на парче“.