МОН затяга правилата: край на масовото орязване на часовете за специалните деца?

Министерството на образованието и науката подготвя промени в Наредба №4 от 2015 г., с които цели да ограничи прекомерното орязване на учебните часове на учениците със специални образователни потребности. Причината – практика, при която индивидуалните учебни планове понякога намаляват часовете до степен, която не гарантира реален достъп до образование.

В момента законодателството позволява както изключване на цели предмети, така и редуциране на учебното време – до 50% в основната степен и до 70% в средната. Според експертите от МОН именно комбинацията между тези две възможности води до сериозни изкривявания – при норма от около 750–800 часа годишно, някои деца са оставали с под 300.

Родители сигнализират, че при такива случаи учебните програми приключват преждевременно, а в графиците се появяват големи „празни зони“.

Затова новите текстове предвиждат ясна граница – общото намаляване на часовете няма да може да надвишава 50% от предвидения хорариум по раздел А и Б. Ограничението обаче няма да засяга адаптирането на съдържанието, индивидуалните методи на преподаване и алтернативните начини на оценяване.

Предвижда се и ново изискване – при отпадане на предмети от учебния план решението да бъде мотивирано, подкрепено с медицински документ и взето след информирано съгласие на родителя. Очаква се промените да влязат в сила от учебната 2026/27 година.

Коментарът на "Господарите"

На пръв поглед предложените промени звучат като стъпка към повече защита на децата със специални образователни потребности. Въпросът обаче е защо се стигна дотук – години наред индивидуалните планове са позволявали толкова сериозно орязване, че вместо адаптация често се е получавало фактическо изключване от образователния процес.

Новият праг от 50% може да сложи край на най-крайните практики, но остават няколко ключови въпроса. Кой ще следи реално за спазването на правилата? Ще има ли контрол върху училищата, които избягват самостоятелната форма или индивидуалните планове заради по-малкото финансиране? И дали административната рамка няма да се превърне в нова бюрократична бариера пред родителите?

Истинският тест ще бъде не текстът на наредбата, а нейното прилагане – защото балансът между индивидуален подход и реално образование остава най-трудната задача пред системата.