Стотици учени се обединиха с позиция срещу "тоталитарното" определяне на единни учебници за всички

Над 200 учени и общественици се обявиха против идеята за въвеждане на единни учебници по история, български език и литература, както и по география и икономика.

Те са изпратили отворено писмо до премиера Румен Радев, който на 15 септември представи идеята за преминаване към един учебник по тези предмети.

Според учените образователният плурализъм е утвърден модел в голяма част от Европа. Те посочват Франция, Испания, Италия и Полша като примери за системи, в които съществуват различни одобрени учебници и учителите могат да избират между тях.

Проф. Мира Маркова заявява, че наличието на повече от един учебник не е причина за проблемите в българското образование. По думите ѝ единният учебник по история е практика, характерна най-вече за недемократични политически системи като Куба, Северна Корея, Иран и Беларус.

Акад. Иван Илчев определя въвеждането на един-единствен учебник като „първата стъпка към диктатурата“.

Проф. Амелия Личева предупреждава, че един учебник по литература би ограничил възможността учениците да се запознават с различни автори, интерпретации и гледни точки и би върнал модела на идеологическо единомислие.

Писателят Захари Карабашлиев посочва и други примери. Според него в Русия от 2023 г. историята се изучава по един държавен учебник, като предстои подобен модел да бъде въведен и за руски език и литература и за география. Той посочва Китай и Виетнам като други държави с единни учебници.

Като европейски пример е дадена Гърция, която според Карабашлиев досега е използвала подобен модел, но от тази година преминава обратно към повече учебници.

Коментарът на "Господарите"

Един учебник сам по себе си не е автоматично „диктатура“. Проблемът е кой определя единственото съдържание, кой го пише и как се гарантира, че в него няма да бъде наложена една-единствена интерпретация.

Особено чувствителни са историята и литературата. Там плурализмът не е просто въпрос на избор между различни издателства. Различните автори могат да предлагат различен прочит на исторически събития, литературни произведения и обществени процеси.

Именно затова идеята заслужава сериозен обществен дебат, а не административно налагане.

Ако проблемът е качеството на учебниците, решението трябва да бъде по-високи критерии, по-добър контрол и по-голяма отговорност на издателите и авторите, а не задължително премахване на конкуренцията между тях.

Защото когато на учителя му остава само един одобрен учебник, изборът вече не е между добър и лош учебник. Изборът просто изчезва.