Мръсният въздух у нас взима повече жертви от тютюнопушенето

Замърсяването на въздуха в България е сериозен здравен проблем, който причинява повече смъртни случаи от тютюнопушенето и нездравословното хранене. През 2021 г. то е довело до почти 6% от всички смъртни случаи у нас, което означава над 11 000 загубени човешки живота, сочат данни на Health Effects Institute.

Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души, което е много над глобалната средна стойност. Според Сдружение „Въздух за здраве“ борбата със замърсяването е жизненоважна както за опазването на здравето, така и за смекчаване на климатичните промени.

Влияние върху здравето

Мръсният въздух е пряко свързан с редица заболявания и преждевременни смъртни случаи:

• 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест)

• 18% от исхемична болест на сърцето

• 17% от диабет

• 16% от рак на белия дроб

• значителен дял от инсулти, респираторни инфекции и дори неонатални смъртни случаи.

Животът в замърсена среда не само увеличава риска от смърт, но и влошава качеството на живот чрез хронични заболявания и усложнения.

Основни източници на замърсяване

В България и региона основните фактори са:

• използването на въглища за енергия и отопление,

• остаряла индустрия,

• отопление на дърва и въглища в домакинствата,

• стар автопарк,

• селскостопански емисии на амоняк,

• нерегламентирано горене на отпадъци,

• прекомерно застрояване в градовете.

В Западна Европа водещи източници са транспортът, локалната индустрия и отоплението на дърва. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия се наблюдава спад в нивата на ФПЧ₂.₅, докато в други региони няма подобрение.

Международни усилия

Световната здравна организация (СЗО) и ЕС предприемат глобални действия:

• Нова директива на ЕС за качеството на въздуха – в сила от декември 2024 г., страните трябва да я приложат до края на 2026 г., а пълното спазване на стандартите се очаква до 2030 г.

• Актуализация на Гьотеборгския протокол през 2026 г. за по-строг контрол на замърсителите.

• Серия научни обзори на СЗО, които предлагат решения за интегриране на климатичните и здравни политики.

Слоганът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters“ („Надпревара за въздух. Всяка глътка въздух е от значение“) подчертава спешността на действията, защото всяко забавяне струва човешки животи.

Какво може да се направи в България

• По-чист транспорт – нискоемисионни зони, приоритет за обществения транспорт, електрически автобуси, насърчаване на ходене пеша и колоездене.

• Чисто битово отопление – програми за подмяна на печки на дърва и въглища с по-екологични източници.

• Индустриален контрол – строги изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите.

• Управление на отпадъците – забрана на горенето на отпадъци, развитие на системи за разделно събиране и редовно почистване на улиците.

• Озеленяване и градско планиране – зелени буферни зони около натоварени пътища и училища.

• Мониторинг и прозрачност – публично достъпни данни за качеството на въздуха в реално време.

• Информационни кампании – насочени към защита на уязвими групи като деца, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания.

Подобряването на качеството на въздуха в България е неотложна необходимост, а не бъдеща цел. Чистият въздух е основно човешко право и може да бъде постигнат само чрез наука, политическа воля и активна обществена подкрепа.