Напрежението около развода между НИМХ и БАН пак ескалира

Напрежението около отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на Българската академия на науките (БАН) отново ескалира, пише Медиапул.

Крехкото примирие около развода между двете институции беше взривено от предложения от правителството проект за бюджет за 2019 г. В него е записано, че е от 1 януари НИМХ става звено към образователното министерство и излиза от БАН с цялото си имущество. Това според ръководството на академията е противозаконно и противокоснтитуционно решение, което може да доведе до "улични протести" от страна на учените и сезиране на Конституционния съд.

Управителните органи на БАН смятат, че то противоречи на всички досегашни писмени и устни договорки с изпълнителната власт. От НИМХ пък изцяло подкрепят заложените от правителството текстове в Закона за бюджета за 2019 г., тъй като смятат, че от БАН не спазили уговорките за уреждане на разделянето. Ябълката на раздора отново е имуществото, ползвано от НИМХ, и как то да бъде разпределено след отделянето.

Според БАН то е на академията и тя трябва да реши какво и как да даде на института. Според НИМХ имотите са предоставени от държавата точно на това звено, за да изпълнява функциите си, и то трябва да продължи да ги стопанисва и след излизането от академията. От Министерството на образованието ще коментират въпроса по-късно през деня.

Текстовете в Закона за бюджета са точно обратното на това, което се бяхме разбрали, обясни председателят на БАН, акад. Юлиан Ревалски. Той и председателят на общото събрание проф. Евелина Славчева припомниха, че след неуспешните опити за задържане на НИМХ в академията, беше подписано споразумение между научната организация, метеорологичния институт, министерството на образованието и синдикат "Висше образование" към КНСБ. Според него БАН трябваше да вземе решенията, нужни за извеждането на НИМХ от структурата на академията, до края на годината. В рамките на този ангажимент общото събрание решило да предостави за 4 години безвъзмездно на НИМХ имуществото, което институтът ползва за оперативната си работа.

Неизяснен е още въпросът с разпределянето на научната инфраструктура, но по него се работело. "Ние спазваме стриктно ангажиментите си и е шокиращо да видим текстове, които обезсмислят всичко това", обясни проф. Славчева. Тя припомни, че образователният министър Красимир Вълчев се е ангажирал до края на октомври, т.е. до днес, да внесе в Министерския съвет постановление за създаване на новата структура, в която да премине НИМХ. Целта е учените да знаят къде отиват и да вземат информирано решение дали искат да се отделят или да останат в академията.

До момента подобно решение не е предложено. В проекта на закон за бюджета само е записано, че НИМХ става научен институт към Министерството на образованието. Славчева определи тези текстове като "огромна изненада", а те предизвикали "силно огорчение" и нарушили крехкото доверие на БАН в изпълнителната власт. Заради тях академията се оттегля от подписаното през септември споразумение за развода с НИМХ.

От НИМХ смятат, че този акт на ръководството на академията е неоснователен. Метеоролозите разпространиха писмо на сайта си, в което казват, че и те са направили доста отстъпки в преговорите с БАН и спазват стриктно договорките с академията и правителството. "Оттеглянето на БАН от споразумението практически го прекратява и отговорността за последствията ще е изцяло на инициаторите на този акт", пише в позицията на института. В нея се припомня, че като част от споразумението метеоролозите се отказаха от протестите си и намерението си да спрат работа.

От НИМХ твърдят, че в документа, подписан и от образователния министър, е "заложен срок за внасяне на необходимите за отделянето на НИМХ от БАН нормативни промени – 31 октомври 2018 г.". Те обаче твърдят, че нормативните промени трябва да дойдат от БАН, а не от правителството, както смята пък ръководството на академията. "Към внасянето на проектозакона за държавния бюджет за 2019 г. в Министерски съвет е очевидно, че БАН няма да спази договорените срокове. В този смисъл, за нас, решението на правителството е единственото възможно и правилно", пише в позицията на НИМХ.

В нея се казва още, че проблемът не е в текстовете от закона за бюджета, а в зле написания Закон за БАН. Според него имуществото, предоставено от държавата за нуждите на академията, става нейно. "След като според тълкуванията на ръководните органи на БАН собствеността не е на институтите на БАН, очевидно е на БАН - Администрация. За нас това е абсурдно. Ако допуснем, че всички автономни институти в БАН поискат излизане, къде остава цялата собственост и за какво ще се ползва?", пише още в позицията. Метеоролозите посочват, че всички имоти, които ползват, са предоставени от държавата с цел да обслужват хидрометеорологични дейности.

"По тези причини, категорично не приемаме на НИМХ да не се предостави цялата стопанисвана от него собственост и всички активи, с които разполага", заявяват от института. Освен с текстовете за отделянето на НИМХ от БАН виждат и друг проблем в бюджета за следващата година - финансов. Традиционно академията всяка година настоява за по-голяма държавна субсидия заради хроничното си недофинансиране в последните 10 години.

След протести през миналата година парите за БАН бяха увеличени извънредно с 15 млн. лева спрямо гласувания вече бюджет. Така през тази година академията разполага с 98 млн. лева субсидия. За догодина са предвидени 94 млн. лева, а намалението идва от изваждането на парите на НИМХ. В разчетите за 2019 г. е заложен ръст от 10% на възнагражденията, както е за цялата бюджетна сфера. От ръководството на БАН обаче смятат, че специално за труда на учените е нужно изпреварващо увеличение.

Недоволство поражда и фактът, че в началото на миналата година от правителството обещали ясен механизъм за формиране на субсидията за БАН. Тя трябвало да зависи от минимален брой служители, които правителството смята, че академията трябва да поддържа. Средствата за възнагражденията им трябвало да се изчисляват на базата на средната работна заплата за страната. Такъв механизъм обаче така и не бил изработен и приложен.

Обсъждането на тези въпроси сега ще се пренесе в Народното събрание, което започва да разгледа проектобюджета за 2019 г.

Източник: Медиапул