Ниски заплати или липса на интерес: Недостигът на кадри в туризма е осезаем (видео)

Изказване на собственик на малък семеен ресторант в несебърското село Тънково предизвика бурни реакции в социалните мрежи и отново отвори дебата за недостига на кадри в туризма. „Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари“, заяви ресторантьорът в ефира на „Здравей, България“. По думите му проблемът в сектора не е толкова липсата на хора, колкото липсата на качествени и мотивирани служители.

Той коментира и наемането на чуждестранни работници, като подчерта, че работодателите не спестяват средства чрез внос на кадри от държави като Непал и Монголия. „Освен заплатите, бизнесът поема самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи“, обясни той.

Темата предизвика спор между представители на бизнеса и икономически експерти. Икономистът Георги Вулджев заяви, че проблемът с кадрите е най-силен при нископлатения труд, а заплатите в българския туризъм остават значително под средноевропейските нива.

Хотелиери от Слънчев бряг и региона разбраха в последната минута, че остават без вода заради ремонт (видео)

„При сектор туризъм средната заплата е една трета от средноевропейската. Повечето български работници, дори и да искат да работят в този сектор, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане“, посочи той.

Според Вулджев секторът на туризма и ресторантьорството остава рисков и по отношение на сивата икономика. По думите му реалното заплащане в някои бизнеси може дори да пада под минималното възнаграждение.

От своя страна заместник-председателят на Българска стопанска камара Мария Минчева подчерта, че недостигът на работна ръка е проблем в цяла Европа, а процедурите за наемане на служители от трети страни са прекалено бавни и тежки.

„Навсякъде въпросът с това да имаш първо достъп до хора, после хора с правилните умения е сред най-големите проблеми за работодателите“, коментира Минчева.

По думите ѝ работодателите предпочитат да наемат хора, които говорят езика, имат необходимата квалификация и се намират близо до работното място. Тя допълни, че вносът на работна ръка не е универсално решение, а само част от опитите за справяне с проблема.

Дебатът отново постави въпроса дали решението за липсата на кадри е в по-високите заплати, по-добрите условия на труд, вноса на работници или по-активни политики за връщане на българите от чужбина.