Номинираният от Министерския съвет за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев се обяви против закриването на Комисията по досиетата, която в момента ръководи. Той отрече да е бил принуждаван да напусне контраразузнаването през 2025 г. и представи пред депутатите основните си виждания за бъдещото управление на ДАНС.
Тончев беше изслушан от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред като част от процедурата за назначаването му. След разглеждането на кандидатурата в комисията предложението трябва да бъде гласувано и в пленарната зала, пише Mediapool.
Това ще бъде втори мандат на Пламен Тончев начело на контраразузнаването, ако кандидатурата му получи необходимата подкрепа от Народното събрание.
Той вече ръководеше ДАНС в периода от май 2021 г. до май 2025 г. Беше назначен по време на служебното правителство на Стефан Янев, когато Румен Радев беше президент на България.
Тончев не завърши предвидения си мандат и напусна агенцията предсрочно. Оттеглянето му беше предшествано от продължителни политически спорове около ръководството на службата и опити на тогавашното парламентарно мнозинство да го освободи.
След напускането на ДАНС Тончев беше избран от парламента за председател на Комисията по досиетата с петгодишен мандат.
Сега кабинетът на премиера Румен Радев предлага той отново да оглави ДАНС. Междувременно управляващите обявиха намерение да закрият Комисията по досиетата като самостоятелна институция и да прехвърлят дейността и архивите ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
Тончев отрече да е бил подложен на натиск
По време на изслушването депутатите попитаха Пламен Тончев защо е решил отново да се върне в ДАНС и дали при предишното му оттегляне върху него е бил упражняван политически или друг натиск.
Той заяви, че не е бил принуждаван да напуска поста.
„Аз съм предложение на Министерския съвет, не кандидатствам за длъжността. Явно след моето напускане и изтеклата година и два месеца ръководството на държавата е преценило, че все още съм необходим за ДАНС“, каза Тончев.
Кандидатът за председател на агенцията отрече също той или синът му да имат процесуално качество по наказателни производства. По думите му двамата никога не са били викани на разпит.
Името на сина му Кирил Тончев беше споменато в публикация на разследващия сайт Bird.bg, свързана със схема за покупка на лекарствени продукти. Това обаче само по себе си не означава, че той е обвиняем или че срещу него е образувано наказателно производство.
Пламен Тончев коментира и употребата на специални разузнавателни средства. Той заяви, че по време на предишния му мандат ДАНС не е искала разрешение за прилагане на СРС спрямо магистрати.
Против закриването на Комисията по досиетата
Една от основните теми по време на изслушването беше бъдещето на Комисията по досиетата.
Тончев се обяви за запазването ѝ като отделна структура. Според него тя може да продължи да съществува като агенция или като самостоятелна дирекция, но не бива функциите ѝ да бъдат напълно разпилени или прекратени.
„Нека тя съществува като структура“, заяви настоящият председател на комисията.
Правителството обаче вече обяви намерението си да закрие институцията в сегашния ѝ вид. Вицепремиерът Иво Христов заяви, че Комисията по досиетата е изпълнила основната си историческа мисия и че издръжката ѝ възлиза на около 2,8 млн. евро годишно.
Според плановете на кабинета архивите и дейността по предоставянето на достъп до документите на бившата Държавна сигурност трябва да преминат към Държавна агенция „Архиви“. Управляващите твърдят, че достъпът няма да бъде ограничен, а документите ще бъдат дигитализирани.
Предложението предизвика критики от историци, изследователи, общественици и организации, според които закриването на комисията може да затрудни проверките за принадлежност към структурите на комунистическите тайни служби.
Променената процедура за избор
Председателят на ДАНС вече се предлага от Министерския съвет и се избира от Народното събрание.
Преди законодателните промени ръководителят на агенцията се назначаваше с указ на президента по предложение на правителството.
Промяната беше приета от предишното парламентарно мнозинство в условията на политически конфликт с тогавашния държавен глава Румен Радев. Така основното решение за назначаването беше прехвърлено към парламента.
След като стана министър-председател, Радев отново се насочи към ръководители на службите, назначени по време на президентския му мандат.
Начело на цивилното разузнаване остава Антоан Гечев, а директорът на Служба „Военно разузнаване“ Венелин Венев също получи нов мандат. Генерал Емил Тонев продължава да ръководи Националната служба за охрана.
Ако Народното събрание одобри кандидатурата на Пламен Тончев, той ще се върне начело на ДАНС малко повече от година след предсрочното си напускане.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!