ДАНС предупреди за сериозни рискове пред България - от кибератаки до енергийна несигурност

Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) очертава широк спектър от рискове пред България в годишния си доклад за дейността, който предстои да бъде разгледан от Министерския съвет и Народното събрание. Сред основните заплахи службата посочва усложнената геополитическа обстановка, хибридните атаки, киберпрестъпността, енергийната несигурност, проблемите в здравеопазването и рисковете за критичната инфраструктура.

Според документа войната в Украйна, напрежението в Черноморския регион и глобалната нестабилност продължават да оказват пряко влияние върху сигурността на България. ДАНС предупреждава, че се увеличават рисковете от саботажи и кибератаки срещу ключови държавни институции и обекти от критичната инфраструктура, включително в секторите на енергетиката, транспорта, комуникациите, водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки.

Сред новите предизвикателства агенцията откроява все по-широкото използване на изкуствен интелект за организиране на кибератаки, разпространение на дезинформация и провеждане на хибридни операции. Според службата защитата на стратегическите обекти и информационните системи се превръща в един от най-важните елементи на националната сигурност.

Енергетика, транспорт и критична инфраструктура

В доклада се обръща специално внимание на енергийната сигурност. ДАНС отчита, че санкциите срещу руската компания „Лукойл“, както и нарушените международни вериги за доставки, създават допълнителни предизвикателства за функционирането на стратегически производства в страната.

Като рискови фактори са посочени още продължаващата зависимост от руско ядрено оборудване и резервни части, трудностите при балансирането на електроенергийната система, както и честите аварии в електропреносната мрежа.

Службата предупреждава и за забавяне на инфраструктурни проекти в железопътния и автомобилния транспорт, както и за финансовите затруднения пред въгледобивния сектор и забавения преход към алтернативни енергийни производства.

Здравеопазване, лекарства и хранителна сигурност

Докладът определя като критични и проблемите в здравната система. Сред тях са ограниченият достъп до качествени медицински услуги, опитите за злоупотреби с публични средства в здравеопазването и недостигът на някои лекарствени продукти.

Според ДАНС фармацевтичният сектор остава уязвим заради логистични затруднения, паралелен износ на медикаменти и увеличено потребление на лекарства, включително без лекарско предписание.

Агенцията обръща внимание и на слабости в агрохранителната верига, които според нея създават предпоставки за нелоялна конкуренция, нерегламентиран внос и разпространение на опасни хранителни продукти и препарати за растителна защита.

Екологични и климатични рискове

Сред рисковете са включени и последствията от климатичните промени. ДАНС посочва като проблем зачестяващите природни бедствия, нарушенията в речната проводимост, незаконния добив на инертни материали, замърсяването на въздуха и водите, както и нарушенията при съхранението на опасни химически вещества.

Докладът обръща внимание и на рисковете за корабоплаването в Черно море, свързани със свободноплаващи мини, отклонени ракети, безпилотни морски апарати и потенциални екологични щети при атаки срещу танкери и петролна инфраструктура.

Чужди разузнавания и финансова сигурност

По отношение на контраразузнавателната дейност ДАНС отчита, че активността на чуждите специални служби в България остава „устойчиво висока“. Според агенцията основните им цели са придобиване на чувствителна информация и изграждане на влияние в държавната администрация, стратегически предприятия, медиите, неправителствения сектор и академичните среди.

Документът посочва, че през отчетния период са предприети действия срещу лица, представляващи заплаха за националната сигурност, включително недопускане или експулсиране на чужди граждани. В доклада обаче не се посочват имена, конкретни случаи или подробности за предприетите мерки.

В областта на финансовата сигурност ДАНС отчита дейност срещу изпирането на пари, заобикалянето на международните санкции, финансовите измами и незаконното финансиране. Отново липсват конкретни примери, статистика или описание на отделни разследвания.