Обществото е слабо информирано относно даряването на органи за трансплантация

Българите са все по-малко склонни да дарят органи за трансплантация, твърди Mediapool. 

Едва 35% от българите биха дали съгласие органите им да послужат за трансплантация, а 31.7% биха са склонни да дарят органите на починал близък за такава. В същото време 74% биха разчитали на трансплантация за тях или техен близък, ако здравословното им състояние го налага. Това показват резултати от представително проучване на “Алфа рисърч“, представени във вторник в Министерството на здравеопазването, което обяви началото на кампания за насърчаване на донорството. Отчетена е тревожна тенденция за спад в готовността за донорство сред българите, които и без това са по-малко склонни да дарят органи спрямо обществата на други европейски държави. Готовността у нас през годините спада от 40 на 35%, докато средно за ЕС тя е 53-55%.

Периодичните проблеми и скандали в здравната ни система стимулират страховете у хората дали за тях или техни близки ще бъдат положени максимални усилия в болницата. Все още малко хора обсъждат приживе в семейството нагласите за донорство. Това се отразява и върху малкия брой трансплантации в последните години. Въпреки че 1200 българи се нуждаят от трансплантация, за миналата година едва 35 са успели да получат втори шанс за живот чрез присаждане на орган от трупен донор. 

Въпреки трайните тенденции на броя нуждаещи се от трансплантации, обществото остава слабо информирано по въпроса - почти 60% не са запознати по темата, а останалите 40% са осведомени единствено от медии и кампании. Малцина са тези, които са получили информация от първа ръка - от медицински специалисти и официални институции. 

Обществото е слабо информирано по въпросите на донорството – почти 60% не са срещали информация по тази тема. Останалите 40% са информирани главно от медиите и в много по-малка степен от медицински специалисти или официални страници на институции. Проучвания на Евробарометър показват, че 77% от хората, които са разговаряли за донорството в семейството, са склонни да дадат съгласие. У нас 68% не са говорили изобщо по темата. Само 11.8% са обсъждали въпроса в семейството, а 19.1% - с приятели. Решението за това е трудно и най-често трябва да се вземе в състояние на шок. Ако предварително не е говорено по въпроса сред близките или в семейството, шансът да се вземе такова решение е малък, сочат специалисти.

Все пак, хората у нас не са срещу трупното донорство, като цяло. Едва 3.8% са се обявили против.

За решението дали да станат донори у хората надделяват хуманността и чувството за морален дълг, както и разбирането, че те или техен близък също могат да се нуждаят от трансплантация. Над 50% от хората смятат, че желанието за донорство трябва да се декларира приживе и лично от човек, а не както е в момента – да се декларира само изричното несъгласие. По този повод от МЗ имат готовност да проведат обществено обсъждане за евентуални законодателни промени.

Националната кампания "Да! За живот!" е част от мерките на Министерството на здравеопазването, целяща да повиши информираността сред обществото относно проблема. Пилотно са отпечатани 50 000 броя “Донорска карта“ като част от кампанията. Тя изразява съгласие за донорство единствено в случай на настъпила и безспорно медицински констатирана мозъчна смърт. Тя не е с официален характер, а само изразява волята относно донорството на починалия приживе. В рамките на кампанията донорската карта ще бъде раздавана във всички 27 областни града на страната от доброволците на Българския червен кръст. Картата може да бъде и принтирана от официалния сайт на кампанията Да, за живот. 

Източник: Mediapool