Отбелязваме Деня на народните будители

На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на книжовниците, просветителите, революционерите и всички личности, допринесли за съхраняването на българския дух, култура, език и национално самосъзнание.

Сред най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братята Димитър и Константин Миладинови, Васил Левски, Христо Ботев, Георги С. Раковски, Иван Вазов, Любен Каравелов и още стотици българи, оставили трайна следа в историята ни.

1 ноември – денят, в който си припомняме какво значи да бъдеш буден и че "будител" не е равно на "инфлуенсър" (Коментарът на редактора)

За първи будител на нацията е признат Паисий Хилендарски. През 1762 г. той написва емблематичната „История славянобългарска“, с която поставя началото на нов етап в развитието на българското национално съзнание. Неговото дело е продължено от Софроний Врачански, който в трудните години на османското владичество посвещава усилията си на просветата и духовното пробуждане на народа.

След Освобождението признанието към възрожденските книжовници и революционери постепенно се превръща в обществена традиция. За първи път Денят на народните будители е отбелязан през 1909 г. в Пловдив, пише БНТ.

През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители. С указ на цар Борис III от 1923 г. датата придобива статут на общонационален празник в памет на заслужилите българи.

През 1945 г. честването е прекратено, но традицията е възстановена през 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание. Оттогава 1 ноември отново е официално обявен за Ден на народните будители и е неприсъствен за всички учебни заведения в страната.

Празникът е повод да си припомним, че благодарение на делото на поколения българи са съхранени езикът, писмеността, историята и стремежът към свобода и просвещение.