Как трябва да изглежда Княжеската градина в София и какво да има на мястото, където до края на 2023 г. се издигаше Паметникът на Съветската армия? Отговори на тези въпроси вече могат да дават всички граждани чрез платформата „Бъдеще за Княжеска градина“. Днес предстои поредна експертна дискусия за бъдещето на пространството, а скоро се очаква да бъде обявен и дългоочакваният конкурс за неговото преобразяване.
Дебатът обаче далеч не е само за архитектура и градска среда. През последните години Княжеската градина се превърна в сцена на политически спорове, протести и противоположни позиции за съдбата на паметника. На площ от около 80 декара Княжеската градина през годините е събирала на едно място удивително разнообразна история – ливади и бостани, детска градина, зоопарк, разсадник, ледена пързалка, а по-късно и един от най-спорните паметници в съвременна България.
„Непосредствено след като София става столица на България, това място е било заето от бостани и ливади. През 30-те години това пространство се превръща в така наречената царска детска градина за нуждите на софийските малчугани“, разказва урбанистът и създател на „Исторически маршрути“ Здравко Петров за NOVA.
Между днешния „Орлов мост“ и мястото на Паметника на Съветската армия са били изградени детски басейн и театър. Имало е дори истински локомотив и самолет, превърнати в катерушки, както и алпинеум, части от който могат да бъдат разпознати и днес. За децата са били осигурени и възпитатели, а пространството е било замислено като място за игра и образование.
Историята на парка е свързана и с първата софийска зоологическа градина, която отваря врати за посетители през 1894 г. „Тя отваря врати за публиката през 1894 година. По това време са докарани в София лъвовете. Тъй като колекциите от животни на Фердинанд стават все по-големи и по-големи, през 1921 година в София за пръв път имаме слонове“, разказва Петров.
Първоначално слоновете са отглеждани в парка на двореца „Врана“, а по-късно са преместени в зоопарка, като са прекарани по „Цариградско шосе“. В края на 30-те години зоологическата градина вече има около 180 различни животински вида. Част от днешната растителност в района между мястото на паметника и улица „Ген. Гурко“ също е наследство от някогашната ботаническа градина.
В началото на 50-те години върху територията на някогашната царска детска градина е издигнат Паметникът на Съветската армия. Първоначално е обсъждано монументът да бъде разположен в района на днешната Телевизионна кула, но в крайна сметка е избрана по-централната и представителна локация в Княжеската градина. Строителството продължава четири години, а официалното откриване е на 7 септември 1954 г.
„Лично Вълко Червенков прерязва лентичката на новия паметник. Както е казано и на официалното откриване, това е знак на любовта, на признателността на българите към Съветския съюз като брат, съюзник и закрилник“, обяснява Здравко Петров.
Десетилетия по-късно отношението към монумента вече е коренно различно и той се превръща в символ на един от най-ожесточените исторически и политически спорове в София. „Не можем повече да продължаваме да държим портрета на убийците на нашите бащи на стената си вкъщи“, заявява общинският съветник Марта Георгиева от „ПП-ДБ“.
От другата страна на спора позицията е категорично противоположна. „Паметниците са памет и тя трябва да бъде помнена. Няма да позволим паметникът да бъде демонтиран, събарян и по какъвто и да е начин оскверняван“, казва общинският съветник Иван Таков от „БСП за България“.
Демонтажът на Паметника на Съветската армия започва в края на 2023 г., но въпросът какво трябва да заеме мястото му продължава да разделя мненията.
Именно затова бъдещето на Княжеската градина ще бъде предмет на нови обществени и експертни обсъждания, а предстоящият конкурс трябва да даде възможност за различни идеи за развитието на пространството.
Каквото и решение да бъде взето, три неща вече изглеждат ясни – зелената система на парка няма да бъде нарушавана, няма да се извършват изкопни дейности заради попадането му в археологическия резерват „Сердика-Средец“, а пространството ще продължи да бъде използвано и за различни културни събития.
Така въпросът вече не е само какво да има на мястото на един паметник. Въпросът е как София иска да изглежда едно от най-централните си пространства и каква история иска да разказва то на следващите поколения.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!