Пет години по-късно: Делото срещу депутати от „Възраждане“ буксува, полицаите вече не искат да са ищци

Повече от пет години и половина след сблъсъка между полицаи и протестиращи депутати от „Възраждане“ пред Министерството на регионалното развитие процесът срещу народните представители Веселин Вешев и Ангел Георгиев все още не е започнал по същество.

На разпоредителното заседание в Софийския районен съд стана ясно, че тримата полицаи, които според прокуратурата са пострадали, не желаят да бъдат граждански ищци или частни обвинители. Двама от тях дори са заявили по телефона, че не искат да участват в процеса.

Формализъм и забавяне

Делото се връща на прокуратурата заради пропуски в обвинителния акт – включително неяснота с какъв предмет са нанесени телесните повреди и липса на описание на причинените болки и страдания. Съдия Гюляй Кокоева от районния съд прецени, че тези недостатъци са съществени, а определението ѝ беше потвърдено и от Софийския градски съд.

Любопитен детайл е, че първоначалният съдия по делото, Емануела Куртева, не откриваше проблеми в обвинителния акт. След нейния отвод обаче процесът трябваше да започне отначало заради принципа на неизменност на съдебния състав.

Подсъдимите и давността

Вешев и Георгиев бяха обвинени в причиняване на лека телесна повреда на полицаи, съпротива срещу орган на властта и хулиганство. Те твърдят, че самите те са били бити и дори е използван електрошок.

С оглед на забавянията вече се обсъжда и възможността част от обвиненията да отпаднат поради изтичане на абсолютната давност – 7 години и половина за телесната повреда и 15 години за хулиганството.

Коментарът на "Господарите"

Случаят показва болезнена слабост на българската правосъдна система – процеси, които се точат с години, докато общественият интерес угасва и давността дебне като спасителен пояс за обвиняемите. Липсата на воля и забавеното правосъдие подкопават доверието на гражданите в държавата.

Ако и този случай приключи без отговорност – поради формализъм, процесуални хватки или изтекла давност – ще получим още един урок как у нас законът често се оказва безсилен пред политическото влияние и бюрократичното бавене.