PISA 2025: Всеки трети български ученик смята, че училището е загуба на време

Българските ученици не само изпитват сериозни затруднения по математика, четене и природни науки. Резултатите от PISA 2025 показват тревожна тенденция и в отношението им към самото учене – намаляват любопитството, постоянството и усещането, че училището има стойност.

27% от българските ученици са съгласни или напълно съгласни с твърдението, че училището е загуба на време. Средната стойност за страните от ОИСР е 24%.

Още по-притеснителни са данните за любопитството. В България 60% от учениците заявяват, че са любопитни към много и различни неща, при 73% средно за ОИСР.

Само половината от българските ученици посочват, че полагат допълнителни усилия, когато задачите станат по-трудни. За сравнение, средната стойност за ОИСР е 60%. Така на практика всеки втори ученик у нас признава, че не продължава да полага допълнителни усилия, когато срещне трудност.

А тенденцията се влошава. Между 2022 и 2025 г. делът на учениците, които се определят като любопитни към много и различни неща, е намалял с 11,5 процентни пункта. С 11,3 пункта е спаднал и делът на тези, които казват, че полагат допълнителни усилия при по-трудна работа.

С 6,9 процентни пункта е намалял и делът на учениците, които възприемат училището като загуба на време.

Данните показват и връзка между тези нагласи и резултатите по природни науки. След отчитане на социално-икономическия профил на учениците и училищата, увеличаването на индекса на любопитството с една единица е свързано с 19 точки по-висок резултат по природни науки в България.

При постоянството разликата е 12 точки. А учениците, които смятат, че училището има стойност и не го възприемат като загуба на време, постигат средно 19 точки повече по природни науки от тези, които смятат, че губят времето си в училище.

Все по-малко ученици вярват, че могат да се развиват

PISA 2025 разглежда и т.нар. нагласа за развитие – убеждението, че интелигентността може да се развива чрез работа, усилия и обратна връзка.

В България такава нагласа имат 56% от учениците. Средното за ОИСР е 69%.

В международен план учениците с нагласа за развитие постигат средно с 28 точки по-висок резултат по природни науки от тези с фиксирана нагласа. В България разликата е 17 точки след отчитане на социално-икономическия профил.

И саморегулирането на ученето остава проблем.

Едва около 45% от българските ученици казват, че често или много често планират подхода си към ученето. 47% посочват, че си задават въпроси относно материала, за да проверят дали са разбрали всичко.

Когато имат затруднения, 73% търсят помощ от учител, а 74% се обръщат към свои съученици. И двата показателя са под средните стойности за ОИСР – съответно 77% и 82%.

Коментарът на "Господарите"

Това е може би една от най-неприятните части на резултатите от PISA - не защото показва, че децата не знаят достатъчно, а защото показва защо все по-трудно ги караме да искат да знаят повече.

Когато любопитството пада, половината ученици се отказват при трудност, а повече от половината не вярват достатъчно в способността си да се развиват, проблемът вече не е просто в учебния материал.

И тук е важно да не обвиняваме единствено децата. Ако 27% възприемат училището като загуба на време, трябва да се запитаме и какво им предлага училището, за да не се чувстват така.

Образованието не може да се измерва само с оценки и тестове. Ако успеем да накараме едно дете да задава въпроси, да не се отказва при първата трудност и да вярва, че може да стане по-добро, вече сме свършили част от истинската работа.

А ако вместо това го убедим, че училището е загуба на време – PISA просто ще отчете последствията.