Състав на Апелативен съд – Пловдив на 15 януари обяви Борислав Сарафов за нелегитимен изпълняващ функциите главен прокурор. Решението представлява пореден сериозен удар срещу позицията на Сарафов, който продължава да заема поста след изтичането на крайния законов срок – 21 юли 2025 г., пише Actualno.
С промените в Закона за съдебната власт, приети в началото на миналата година, беше въведено ограничение, според което изпълняващите функции ръководители в съдебната система могат да заемат длъжността не повече от шест месеца. Въпреки това Висш съдебен съвет, по-конкретно Прокурорската колегия, прие тълкуване, според което Сарафов е бил в „заварено положение“ и новите правила не се прилагат спрямо него – позиция, която все по-често се оспорва от съдилищата.
Кои съдилища не признават Сарафов?
Все повече съдебни органи отказват да признаят Борислав Сарафов за легитимен обвинител №1:
Върховен касационен съд – Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) с решение от 18 септември 2025 г. прие, че Сарафов не е легитимен и.ф. главен прокурор.
Апелативен съд – Варна сезира Конституционен съд с въпрос дали след 21 юли 2025 г. Сарафов има право да иска възобновяване на дела. Варненските магистрати настояват или за обявяване на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ за противоконституционен, или за ясно тълкуване дали нормата важи и за „заварени“ назначения.
За разлика от тях, Апелативен съд – София през ноември е уважил искане за възобновяване на дело, подадено от Сарафов, с което на практика го е признал за легитимен и.ф. главен прокурор – показателен пример за разнопосочната съдебна практика.
Натиск и институционално напрежение
През декември Съюз на съдиите в България официално призова ВСС да извърши проверка срещу Сарафов за евентуална злоупотреба с власт и оказване на натиск върху съдии. Така казусът надхвърля чисто правния спор и се превръща в дълбока институционална криза.
Какво казва решението на Апелативния съд – Пловдив?
В мотивите си Апелативният съд – Пловдив, с докладчик съдия Веселин Ганев, изцяло споделя правната логика, вече възприета от ВКС. Съдът приема, че:
Въведеният с чл. 173, ал. 15 от ЗСВ нов правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (т.нар. несъщинска ретроактивност).
От това следва, че изпълняващият функциите „главен прокурор на Република България“ не може да упражнява тези правомощия след 21 юли 2025 г.
В частност съдът подчертава, че Сарафов не е процесуално легитимиран да изготвя искания за възобновяване на наказателни дела по разпоредбите на НПК.
В резултат на това:
искането на Сарафов за възобновяване на конкретно производство ЧНД №3049/2025 по описа на Районен съд – Пловдив е оставено без разглеждане;
прекратено е и производството НД/В/ №407/2025 по описа на Апелативния съд – Пловдив;
решението е окончателно.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!