Пребивани, насилвани, убивани: жертвите на домашно насилие в Германия

Пребиват ги пред очите на децата им. Понякога до смърт. И в Германия всеки ден жени стават жертва на брутално домашно насилие. Като Касандра, която била само на 19, пише DW.

НАД 31 000 СИГНАЛА ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ СА ПОДАДЕНИ САМО ЗА ТАЗИ ГОДИНА

Как ли би се стекъл животът на Касандра (името е променено от редакцията), ако през 2010 година не беше намерила подслон в дом за закрила на жени? След престоя си там младата и самоуверена жена създава семейство, ражда две деца, завършва успешно средното си образование и започва да следва. Дали всичко това щеше да е възможно без оказаната ѝ помощ? „Вероятно не“, казва с усмивка Касандра, която е родена в Сирия. „Изпитвам огромна благодарност".

Насилието над жени е често срещано явление в Германия - статистиката сочи, че всеки ден поне една жена става жертва на убийство или опит за убийство от своя настоящ или бивш партньор. В случая на Касандра насилникът бил собственият ѝ брат. Той редовно я пребивал най-брутално, защото не харесвал нейния начин на живот. Една нощ тя тайно избягала от семейството си, а полицията я посъветвала да търси помощ в дом за жени. Тогава тя била само на 19 години. „Не можех да остана и секунда повече при семейството си. Исках да избягам на свобода“, спомня си Касандра.

Домът за жени е първа стъпка към нов живот

Тя последвала съвета на полицията. Събрала последните си пари и след тричасово пътуване с влак пристигнала в дом, приютяващ жени, станали  жертва на насилие. „Нямах нищичко - нито дрехи, нито храна, нищо“, казва тя. „Посрещна ме една от обитателките на дома – моя сестра по съдба, с която и до днес поддържам контакт. Никога няма да забравя този ден".

Касандра  остава в дома за жени през следващите шест месеца. Там живеят заедно и жени и деца, тъй като много от обитателките са избягали заедно със синовете и дъщерите си. „За мен дори уредиха една допълнителна стаичка на тавана, за да мога да уча за училище“, спомня си Касандра. В началото на 2011 година с помощта на дома за жени тя си намира собствено жилище. Така започва новият ѝ живот.

Истории като тази на Касандра мотивират Маргарете Крамер и Улрике Гросе-Кроил да продължават своя ангажимент. От 30 години те работят в Дома за жени в Бон, срещат се с жертви, които посещават местния център за консултации, прибират пребити от бой момичета и жени от улиците, посредничат при решаването на конфликти между обитателките на дома.

„Повечето жени са на възраст между 25 и 35 години и са от всички социални прослойки“, разказва Гросе-Кроил, а Крамер добавя: „Имахме обаче и една 70-годишна тук. Тя ни каза, че ако преди е знаела за дома, е щяла да напусне мъжа си много по-рано“.

Германия не защитава достатъчно жените

Реалността е, че има твърде малко домове за жени, които се нуждаят от помощ - около 15 хиляди места липсват в цяла Германия. Само 44 са местата за търсещите закрила в 330- хилядния Бон. „Всеки ден трябва да отказваме на някоя жена, защото няма достатъчно места“, оплаква се Гросе-Кроил.

Съдбата на жените, решили да потърсят закрила в дом, понякога може да завърши и трагично: „И двете видяхме как един мъж застреля жена си пред очите ни и пред очите на собствените си деца“. Малко преди това той излъгал, че е съгласен с раздялата.

И това не е изключение. Общо четири жени са били убити, откакто Маргарете Крамер и Улрике Гросе-Кроил работят в Дома за жени в Бон. Винаги, когато се обади жена, нуждаеща се от помощ, съществува опасност рискът да не бъде преценен правилно.

Някои от жените, на които е оказана помощ, след това искат да се отблагодарят по някакъв начин. Касандра, например, сега помага на жените от Дома в Бон да си търсят собствено жилище. „Не съжалявам за избора си. Със сигурност бих постъпила по същия начин и днес“, казва студентката и добавя: „сега се чувствам много добре“.

Касандра вече няма контакт със семейството си - от доста години. Но и до днес изпитва странно чувство, когато види мъж, приличащ на брат ѝ: „Продължава да ме е страх всеки ден“, признава тя.

Всяка жена има право на закрила

Нейният апел към жените, които са жертва на домашно насилие: „Да имат смелостта да си тръгнат, вместо да таят надежда, че нещо може да се оправи, ако търпят. Дори и да е сам, човек пак може да успее да си изгради нов живот".

„Германската политика не бива да пести от парите за институции, които спасяват живот", казва Касандра: „Всяка, която се нуждае от закрила, би трябвало да я получава". 

Източник: DW