Прокуратурата заподозря заговор на съда с политици и "улични групи"

Становището на Наказателната колегия на ВКС, че Борислав Сарафов е изгубил легитимността си като и.ф. главен прокурор след 21 юли 2025 г., предизвика безпрецедентно остра реакция от прокуратурата.

В позиция, публикувана в петък, държавното обвинение определи решението на ВКС като „жалък опит за дискредитиране на българската прокуратура в международен план“. Освен това се отправят внушения, че ръководството на ВКС действа в синхрон с „политически лица и улични групи“, чиято цел е „дестабилизиране на съдебната власт“, пише Свободна Европа.

През януари парламентът прие законова поправка, според която временно изпълняващ главен прокурор може да заема поста максимум шест месеца. Срокът за Сарафов изтече на 21 юли, но Прокурорската колегия на ВСС реши, че ограничението не важи за неговия случай.

ВКС обаче отказа да разгледа негови искания за възобновяване на дела, като прие, че след тази дата той няма правомощия. Това предизвика напрежение, тъй като прокуратурата твърди, че апелативни съдилища вече са разглеждали негови искания и не са поставяли под съмнение легитимността му.

Освен това Сарафов посочва, че след 21 юли е изпращал становища по законопроекти и конституционни дела до парламента и правителството, без тези институции да оспорват правото му да действа като главен прокурор.

ВКС обаче подчертава, че неговата позиция е определяща за уеднаквяване на съдебната практика в страната.

От позицията става ясно още, че Сарафов се е почувствал засегнат от факта, че становището на върховните съдии е разпространено, докато той участва в Консултативния форум на главните прокурори от ЕС в Хага, както и преди срещата на балканските главни прокурори в София в понеделник.