Ескалацията на протестите в Хонг Конг поставят лично предизвикателство пред автократичното управление на китайския президент Си Дзинпин, чиято неумолима доминация над китайския обществен живот от 2012 година насам създава неизбежни аналогии с Мао Дзедун, пише The Guardian.
НОВИ СБЛЪСЪЦИ В ХОНГ КОНГ НА ГОДИШНИНАТА ОТ ПРЕДАВАНЕТО НА ВЛАСТТА НА КИТАЙ (ВИДЕО И СНИМКИ)
Си засега се дистанцира от размириците. Но силата и настоятелността на вълненията, комбинирани с нарастващото насилие по улиците, може да го принудят да се забърка в тях, или да рискува да загуби образа си на "силния на деня".
Може би за Пекин беше изненада, че демонстрантите срещу предложения закон за екстрадиция продължиха да протестират, въпреки необичайния, макар и частичен ход назад на правителството на Хонг Конг. Това показва по-дълбоко недоволство спрямо постепенните опити на Китай да ограничи свободите в автономния град, липсата на пълни демократични права и като цяло към застрашителната атмосфера, която създава агресивният авторитаризъм на Си Дзинпин.
Този широк контекст, очевидно нарушаващ спокойствието на гражданите на Хонг Конг, обхваща и проявите на непоколебима враждебност от страна на Си към политическия плурализъм в самия Китай, все по-налагаща се цензура към интернет и медиите, нарастваща социална уравниловка и нарушаване на човешки права, особено преследването на етнически и религиозни малцинства, като мюсюлманската Уйгурска общност в Синцзян.
В ключова реч през декември, Си затвърди водещата роля на Комунистическата партия по безкомпромисен начин. "Независимо дали е правителството, армията, обикновените хора и студентите, изтока, запада, юга, севера или средните територии, партията предвожда всичко", каза той. Този тип език може би се е сторил странно анахроничен на мнозина в Хонг Конг, бивша британска колония, свикнала на западните либерални традиции.
БЛОКИРАХА УИКИПЕДИЯ НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ В КИТАЙ
Китайската официална власт обича да повтаря как Хонг Конг се ползва от облагите на китайската икономическа сила и "изобилието, идващо от родината". Но много хора в Хонг Конг са точно на обратното мнение, отбелязвайки, че заради централизираната политика на Си икономическият растеж на Китай се е забавил значително. Критиците отбелязват, че Си е заслепен от търговската война с Доналд Тръмп и е отслабен от проблеми със своята амбициозна инициатива за изграждането на световна инфраструктура с помощта на Китай.
КИТАЙ И САЩ ВОДЯТ ТЪРГОВСКА ВОЙНА. ПЕЧЕЛИ РУСИЯ?
Провалът на Си да определи нова посока в декемврийската си реч, както и упорството му да прави нещата по начина на партията (което ще рече - по неговия собствен), предполага упорита праволинейност, която би могла да се окаже опасна за Хонг Конг. Си би трябвало да се страхува от недоволството, станало заразно, както и от нарастващата безработица, причинена от забавянето в икономиката. През изминалата година имаше публични протести и недоволство заради съкращения, некачествени ваксини, замърсяване на въздуха, неадекватни пенсии и други спорни въпроси.
В спонтанна реч пред Народния Конгрес през март, китайският премиер Ли Къцян, предупреди за опасностите от нарастващото недоволство. "Все още има публично недоволство в много области, като образование, здравеопазване, грижа за възрастните, безопасност на храните и лекарствата, както и в разпределението на доходите", каза Ли.
Си Дзинпин и Ли Къцян
Си също така би трябвало да се притеснява, че вълненията в Хонг Конг могат да придобият бунтовнически характер, особено ако, както държавната медия вече обяви, се подклажда от външни актьори. Една от изкупителните жертви е Тайван, с които напрежението постоянно се покачва, заради твърдата позиция на Си за обединяване.
Но най-големият страх от всички, ако се задълбочи кризата в Хонг Конг е, че лидерите на Китай могат да приложат груба сила, както се случи на площад Тянанмън преди 30 години. Една от причините, поради която Си би желал да избегне такова повторение е бурята от международно осъждане и вредата, която тя би нанесла върху разширяващото се влияние на Китай в световен план.
Кръвопролитието на Тянанмън се случи в епоха на медийно затъмнение. Само че този път ще бъде много по-трудно да се прикрие масово убийство.
Източник: The Guardian
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!