Руската военна икономика започва да скърца опасно

След години на военен размах и харчене „без спирачки“, руската военна икономика започва да скърца опасно. Натоварена с трилиони рубли за отбранителни поръчки и плащания към вербуваните за фронта, системата се приближава до точка, в която дори Кремъл трудно ще може да прикрива проблемите.

По информация на The Washington Post, високопоставени финансови служители в руското правителство вече са предупредили Владимир Путин, че през следващите месеци страната може да бъде ударена от икономическа криза. Според източник, който е в пряк контакт с тези служители, тонът на предупрежденията става все по-настойчив, а сценарият за срив още през лятото вече не се смята за хипотетичен, пише Mediapool.

Основният проблем: парите намаляват, а разходите растат. Приходите от петрол и газ спадат, бюджетният дефицит се раздува, а без нови данъчни увеличения ситуацията изглежда неконтролируема. В същото време банковата система е под все по-силен натиск заради високите лихви и масовото кредитиране на военната икономика.

Московски бизнесмен, цитиран от WaPo, е пределно ясен:

„Остават три до четири месеца.“

Той твърди, че реалната инфлация е значително по-висока от официално обявените 6%, въпреки рекордно строгата политика на Централната банка на Русия, която държи основния лихвен процент на 16%.

Картината се допълва от принудителни съкращения на хиляди работници и най-голямата от пандемията насам вълна от затваряне на ресторанти и барове в Москва – сигнали, които трудно могат да бъдат замаскирани с пропаганда.

След двугодишен „военен бум“, когато БВП растеше с над 4% годишно, икономиката рязко натисна спирачките. Миналата година растежът падна до 1%, 20 от 28 граждански индустрии започнаха да се свиват, а компании от всякакъв мащаб изпитват сериозни затруднения с обслужването на дълговете си. По данни на Централната банка над 10 трилиона рубли кредити вече са проблемни, а икономисти предупреждават, че страната фактически е навлязла в латентна банкова криза.

И това не е всичко. Въпреки две вълни на данъчни увеличения, руският бюджет може да отчете дефицит от около 10 трилиона рубли тази година. Причината – намалените покупки на петрол от Индия и отстъпки от близо 30 долара за барел. Ако Кремъл реши да компенсира дупката чрез Фонда за национално благосъстояние, почти всички налични средства – около 4,1 трилиона рубли, ще бъдат изчерпани.

Допълнителен риск идва от Европа. Източници, близки до руската дипломация, предупреждават, че мерките на Европейски съюз срещу т.нар. „сенчест флот“ могат да се окажат сериозен удар. През януари 14 държави от ЕС се договориха за съвместни действия срещу танкери с фалшив флаг – ход, който на практика застрашава достъпа на Русия до Балтийско море, ключов маршрут за износ на петрол.

А в рамките на 20-ия пакет санкции Брюксел обмисля пълна забрана на морския транспорт на руски петрол, което би застрашило около половината от износа.

„Това вече не е само икономически проблем, а политически – как Русия ще позволи подобен удар, без да загуби лице“, коментира дипломатически източник пред WaPo.

Към всичко това се добавя и факторът Доналд Тръмп, който може да наложи нови енергийни санкции, ако реши, че Москва „саботира мирния процес“.