Северозападът вече не е най-бедният регион в България – Южен централен го изпревари

През 2024 г. 21,7% от населението на България е в риск от бедност, показват актуалните данни на Евростат. Този дял отново е най-високият в ЕС, след като през 2023 г. страната ни е била на четвърто място след Естония, Латвия и Румъния.

Спрямо 2023 г. показателят, който отчита дела на хората с доходи под 60% от медианния разполагаем доход в съответната държава след социални трансфери, се е повишил с 1,1 процентни пункта, което означава влошаване на ситуацията, пише БТА.

На второ и трето място по риск от бедност в ЕС през 2024 г. са Латвия (21,6%) и Литва (21,5%).
В другия край на скалата – с най-нисък риск – са гражданите на Чехия (9,5%), Белгия (11,4%) и Дания (11,4%).

Средно за Европейския съюз 16,2% от хората или 72,1 милиона души са били изложени на риск от бедност през 2024 г. Този дял остава непроменен спрямо 2023 г.

Евростат разглежда риска от бедност и по райони за планиране. В България това са: Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен район.

Според данните за 2024 г. най-висок риск от бедност има в Южния централен район, който обхваща областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково – там 28,8% от населението е в риск от бедност. Така този район измества от първото място Северозападния район, който осем поредни години е бил с най-висок риск от бедност и включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен.

В същото време Югозападният район (областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска област и София-град) отново е с най-нисък риск от бедност у нас – 13,8% от населението.

За втора поредна година (2023 и 2024 г.) няма нито един български район за планиране, който да попада в челната десетка в ЕС по риск от бедност – т.е. има региони в други държави с още по-тежка ситуация.

По тази класификация най-беден регион в ЕС е Френска Гвиана (отвъдморска територия на Франция в Южна Америка), където 53,3% от населението е в риск от бедност. Следват Мелиля (автономна област на Испания в Северна Африка) с 41,4%, и Калабрия в Италия с 37,2%.

На обратния полюс – с най-ниски нива на риск от бедност – е румънският регион Букурещ–Илфов (3,7%), следван от Източна Фландрия в Белгия (5,4%) и Автономната провинция Болцано/Боцен в Италия (5,9%).

💬Данните на Евростат за 2024 г. потвърждават дълбоката социална пропаст в България – страната отново е на първо място по риск от бедност в ЕС, което е тежък сигнал за провал на социалната и доходната политика през последните години.

Особено показателно е, че средният дял в ЕС не се променя, а в България показателят се покачва – това означава, че другите държави успяват поне да задържат ситуацията, докато у нас рисковете за най-уязвимите растат.

Фактът, че Южният централен район измества традиционно най-бедния Северозапад, подсказва преструктуриране на бедността – не става дума за „изолирано изостанало кътче“, а за по-широко разпределена бедност, обхващаща големи и на пръв поглед динамични региони като Пловдивския. Това поставя под въпрос ефекта от европейските програми и инвестиции, които уж трябва да стимулират развитие.

Интересен парадокс е, че на регионално ниво има територии в други държави от ЕС (като Френска Гвиана, Мелиля, Калабрия), където положението е по-тежко дори от българските райони, но на национално ниво България остава най-зле. Това показва, че докато други страни концентрират бедността в отделни региони, у нас бедността е по-равномерно и масово разпространена.

Особено тревожно е, че доходният критерий е „след социални трансфери“ – тоест, дори след помощи, пенсии и социални плащания, една пета от населението остава в риск от бедност. Това означава, че социалната система не компенсира достатъчно, а разликата между бедни и богати остава трайна.