След 100 години: Откриха изгубеното съкровище на Хабсбургите в Канада

Една от най-големите императорски мистерии на XX век получи изненадващ финал.
Съкровище на австрийската династия Хабсбург, считано за изгубено от 100 години, бе открито в Канада. Сред безценните предмети е легендарният жълт диамант „Флорентинец“ с тегло 137 карата — символ на блясъка и падението на една от най-влиятелните монархии в Европа.

Новината беше потвърдена от Карл Хабсбург, внук на последния император Карл I, пред изданията „Ню Йорк Таймс“ и „Шпигел“, пише БТА.

„Съкровището никога не е било изгубено. Бижутата са били заключени в банков сейф в Канада, занесени там от баба ми Цита“, споделя Хабсбург.

137-carat diamond missing since 1919 revealed from in Canadian bank https://t.co/FsBxxUbsRM pic.twitter.com/WTmW8ZucV7

— The Independent (@Independent) November 6, 2025

Как изчезва императорското съкровище

През ноември 1918 г., в последните дни на Първата световна война и преди разпадането на Австро-Унгарската империя, император Карл I прехвърля фамилните бижута от съкровищницата на двореца „Хофбург“ в Швейцария.
Сред тях — диамантената корона на императрица Елизабет (Сиси), смарагдов часовник, подарен от Мария Терезия на Мария-Антоанета, и разбира се — Флорентинският диамант, принадлежал някога на Медичите.

Три години по-късно, през 1921 г., колекцията мистериозно изчезва, пораждайки легенди и конспирации. Според някои слухове диамантът бил откраднат и разрязан на части. Други твърдят, че е бил изнесен нелегално след смъртта на Карл I на остров Мадейра през 1922 г.

Тайната на императрица Цита

Оказва се, че вдовицата на Карл I – императрица Цита, е занесла съкровището в Квебек, Канада, където семейството търси убежище след бягството си от нацистка окупирана Европа. Бижутата били скрити в малък кафяв куфар, който Цита винаги държала до себе си. Тя оставила писмени инструкции:

„Местонахождението на съкровището да се пази в тайна 100 години след смъртта на Карл I“.

Само двама души от семейството — синовете ѝ Роберт и Рудолф, са знаели къде се намира тайникът и са предали информацията на своите наследници.

През 2024 г. двама братовчеди на Карл Хабсбург му разкриват истината за сейфа в канадска банка. Там семейството открива колекцията в напълно запазен вид.

Потвърдено от експертите: „Флорентинецът“ е истински

Известният виенски бижутер Кристоф Кьохерт потвърждава автентичността на находката:

„Шлифовката на диаманта напълно съвпада с историческите описания и изображения. Няма съмнение, че това е оригиналният Флорентинец.“

Експертите не могат да определят точна стойност, но смятат, че културната и историческа цена на бижутата е безценна.

Опасения от нов спор с Австрия

Фамилията Хабсбург се опасява, че Република Австрия може да предяви претенции към съкровището. След падането на монархията през 1918 г., всички императорски имоти и притежания на територията на Австрия са национализирани.
Въпреки това, юристи и историци подчертават, че колекцията, изнесена в чужбина, е частна собственост на фамилията и не попада под закона за отчуждаване.

Изложба в Канада

Карл Хабсбург обяви, че съкровището ще остане в Канада, като знак на благодарност към страната, която е приютила семейството му по време на войната. Очаква се то да бъде изложено в музеен формат в Монреал или Квебек в началото на 2026 г.

„Това е жест към държава, която даде дом на нашата баба в трудни времена“, каза Хабсбург.

Не всички бижута обаче са възстановени – диамантената корона на императрица Сиси и част от златните накити остават в неизвестност.

Българската следа в историята на императрица Цита

Императрица Цита (1892–1989) е леля на българския цар Борис III – сестра на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, първата съпруга на цар Фердинанд I. Така Цита е част от същия династичен кръг, свързващ Хабсбургите, Бурбон-Пармите и българската царска фамилия.

По време на управлението на Борис III, България и Австрия поддържат близки дипломатически отношения. Историците отбелязват, че връзката между Хабсбургите и българската монархия е не само роднинска, но и символична – олицетворява принадлежността на младото българско царство към европейските кралски династии.

Затова откритието на съкровището на Цита не е просто историческа сензация, а и част от нашата обща европейска и българска история – спомен за един блясък, който оцелява и след падането на империи.