След критиките към еврото: ПБ на Радев подкрепи спасителния фонд на еврозоната

Бюджетната комисия в парламента подкрепи ратификацията на договора за присъединяване на България към Европейския механизъм за стабилност – спасителния фонд на еврозоната. Решението беше прието с почти пълно мнозинство – 19 гласа „за“ и само 1 „против“, като единственият против беше Цончо Ганев от „Възраждане“, пише Mediapool.

Темата е политически чувствителна, защото присъединяването към ESM е част от пълноправното участие на България в еврозоната. Интерес предизвика и позицията на „Прогресивна България“ на Румен Радев, който като президент често поддържаше критична реторика към еврозоната и предупреждаваше за рисковете от преждевременно членство. Въпреки това формацията без колебание подкрепи ратификацията.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че партията подкрепя договора, макар да признава, че еврозоната остава поляризираща тема. По думите му България вече е платила политическата и икономическата цена на присъединяването си към еврозоната, затова би било нелогично да не приеме механизма, който действа като застраховка при криза.

Проданов сравни ESM със спасителна гаранция „при бурно море“, за да не остане страната „зад борда“. Той даде пример с държави като Испания и Португалия, които са ползвали помощ от механизма и според него днес се справят добре, което показва, че оздравителните програми могат да работят.

От ГЕРБ също подкрепиха ратификацията. Владислав Горанов заяви, че се радва, че има теми, които обединяват почти цялото Народно събрание. По думите му еврото е дошло „съвсем навреме“, а сега България поставя и „застрахователната полица на масата“. Теменужка Петкова също се изказа в подкрепа на присъединяването към механизма.

Мартин Димитров от „Демократична България“ определи ESM като европейския вариант на Международния валутен фонд. Според него България ще може да се обръща към механизма за помощ при тежки финансови кризи. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ също подкрепиха стъпката.

Единствено „Възраждане“ се противопостави. Цончо Ганев заяви, че според него няма да се случи „нищо апокалиптично“, ако България не се присъедини към спасителния фонд. Заместник-министърът на финансите Методи Методиев обаче оспори част от тезите му и подчерта, че ESM не е опрощавал дълговете на Гърция. Напротив – Гърция в момента преговаря за предсрочно погасяване на част от задълженията си, а Испания и Португалия вече са върнали предсрочно част от получената помощ.

Европейският механизъм за стабилност е създаден през 2012 г. след дълговата криза в еврозоната. Той не е автоматична част от правото на ЕС, а се основава на отделно междудържавно споразумение. Затова България не се присъедини към него автоматично при влизането си в еврозоната на 1 януари 2026 г., а трябва да направи допълнителна стъпка – ратификация от Народното събрание.

България вече е подала заявление за включване в механизма през септември 2025 г., а през декември управителният съвет на ESM го е одобрил. След ратификацията страната ще може да получава нисколихвени заеми при финансова криза, но и ще участва в гарантирането на заеми за други държави от еврозоната.

Механизмът работи чрез набиране на средства от финансовите пазари при по-изгодни условия, които след това се предоставят на държави в затруднение. Помощта не е безусловна – страните, които я получават, трябва да провеждат реформи и да поддържат разумна фискална политика.

България ще участва в капитала на ESM, като нейният дял от утвърдения капитал е 8.68 млрд. евро. Това обаче не означава, че страната трябва веднага да внесе цялата сума. Реалната вноска е 991.9 млн. евро, разпределена за период от 12 години. През първите пет години България трябва да внесе общо 603.21 млн. евро, или около 120.64 млн. евро годишно.

До момента ESM и предшестващият го временен механизъм са предоставили общо 295 млрд. евро заеми на пет държави – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Според служебното правителство членството в механизма може да се разглежда като инвестиция във финансовата сигурност на България, защото дава достъп до значителни средства, експертиза и техническа помощ при остра необходимост.

Предлага се парламентът да ратифицира и реформата на ESM, започнала преди пет години. Тя ще позволи механизмът да действа и като кредитор от последна инстанция при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране на проблемни банки. Тази промяна обаче ще влезе в сила едва след ратификация от всички държави в еврозоната.