След като Народното събрание гласува оставката на кабинета "Желязков", целият процес по конституционните процедури и сроковете за насрочване на евентуални предсрочни избори преминава изцяло в ръцете на държавния глава, обясни доц. д-р Христо Паунов, преподавател по конституционно право.
Според Паунов, Конституцията не предвижда точен срок за началото на консултациите с парламентарните групи. Този период е изцяло по преценка на президента – той може да ускори или да забави процеса. Въпреки че практиката досега е била консултациите да се провеждат индивидуално, теоретично те могат да се случат в рамките на един ден, седмица или месец, тъй като срок липсва.
Срокове са регламентирани само след връчването на проучвателния мандат, като тогава кандидатът за министър-председател има 7-дневен срок да предложи структура и състав на кабинета. Тази процедура се повтаря три пъти.
Конституционалистът засегна и възможността за редакция на състава на служебното правителство след последните промени в края на 2023 г. Новите промени силно ограничават ролята на президента в тази процедура. Въпреки това, държавният глава все още има възможност да предлага различни кандидати за служебен премиер, които са общо десет души. Ако президентът не се съгласи с предложения състав, може да се приеме, че мандатът не е изпълнен, и да бъде избран друг кандидат, което също би забавило процедурите.
Доц. Паунов подчерта, че през целия този период Народното събрание продължава да работи – то ще престане да функционира едва след като бъде избрано ново Народно събрание. Настоящият кабинет „Желязков“ ще продължи да изпълнява всичките си функции като правителство в оставка, спазвайки принципа за непрекъсваемост на изпълнителната власт, докато не бъде избрано ново редовно или служебно правителство.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!