България получи поредния шамар от PISA

Българските ученици отново се представят под средното ниво в международното изследване PISA. Резултатите от PISA 2025 показват понижение по математика и четене, докато представянето по природни науки остава приблизително на нивото от предишното изследване.

Тази година специален акцент е поставен и върху обучението в дигитална среда, ролята на изкуствения интелект и начина, по който младите хора използват технологиите. И по този показател България остава под средните резултати на участващите държави и региони. Българските ученици се справят по-слабо при решаването на задачи, които изискват използване на компютърни и дигитални умения.

Сериозен проблем се очертава и при използването на електронни устройства по време на учебните часове. 42% от учениците у нас признават, че се разсейват заради екраните по време на занятия. За сравнение, средният дял сред всички участвали в изследването е 23%, пише NOVA.

Националният координатор на PISA за България Калин Баев обясни, че в изследването са участвали 91 държави и региони и повече от 760 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца.

PISA традиционно оценява три основни области – четене, математика и природни науки. Целта обаче не е да се провери доколко учениците са запомнили учебния материал, а дали могат да използват придобитите в училище знания и умения в ситуации от реалния живот.

Във всеки цикъл една от трите области получава по-силен акцент, като при PISA 2025 това са природните науки. В изследването са включени и нови модули, свързани с ученето в дигиталния свят и оценяване на уменията по английски език. Резултатите от изпитването по английски ще бъдат обявени през 2027 година.

В България теста са попълнили 6830 ученици от 211 училища. В извадката са включени различни видове училища, с различно ниво на подготовка и от различни населени места.

Резултатите на българските ученици са 421 точки по природни науки, 405 точки по математика и едва 387 точки по четене.

По думите на Калин Баев природните науки продължават да бъдат областта, в която българските ученици се представят най-добре. Те достигат второ равнище, което е над базовото ниво на функционална грамотност.

Далеч по-притеснителна остава ситуацията при четенето. Там е отчетено ново понижаване на резултатите, като българските ученици вече остават под базовото равнище на грамотност. При математиката резултатът е малко над базовото ниво на функционална грамотност.

Спадът обаче не е само български проблем. В държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също се наблюдава дългосрочна негативна тенденция. Спрямо предишното издание резултатите там са по-ниски с 3 точки по природни науки, с 15 точки по четене и с 9 точки по математика.

Министърът на образованието проф. д-р Георги Вълчев призна, че поредните незадоволителни резултати показват проблем в настоящия модел на българската образователна система.

Според него причините не могат да бъдат търсени само в начина на преподаване, учебниците, учебните програми или учебното съдържание. Макар през годините да са направени редица реформи, в системата са допуснати и грешки, които трябва да бъдат идентифицирани и коригирани.

Министърът подчерта, че отговорността не трябва да бъде прехвърляна единствено върху предишни управления на Министерството на образованието и науката. По думите му проблемите са натрупвани дълго време и за промяната им е необходима обща отговорност на държавата, училищата, учителите, семействата и обществото.

Един от най-тревожните изводи от PISA според Вълчев е задълбочаването на образователното неравенство. В редица училища, особено там, където учат деца от социално уязвими групи, продължава да има сериозни проблеми дори с основната грамотност.

МОН подготвя серия от мерки, които трябва да бъдат обсъдени през следващите месеци. Сред тях е и промяна на принципа „парите следват ученика“.

Според образователния министър първоначалната идея на този модел е била да насърчи конкуренцията между училищата, но с времето той е довел до сериозни изкривявания. Училищата са започнали да се конкурират за възможно най-голям брой ученици, а по-малките учебни заведения са получили възможност по-скоро да оцеляват, отколкото да се развиват. В някои случаи системата е създала и стимули отсъствията на ученици да бъдат прикривани.

Вълчев обърна внимание и на по-широкия световен спад в образователните резултати. Според него България трябва да анализира държавите, които успяват да се противопоставят на тенденцията, и да прецени кои от използваните от тях модели могат да бъдат адаптирани към българската образователна среда.

Министърът свърза част от проблемите и с променената мотивация на младите хора. Според него учениците все по-често виждат възможности за печелене на пари, които не изискват дългогодишно образование и усилия за развитие на знания и умения, което допълнително отслабва мотивацията им за учене.

Друг сериозен проблем е недостатъчното владеене на български език от част от учениците. Министерството възнамерява да предложи специални мерки и в тази посока, тъй като без достатъчно добро владеене на езика нормалното участие в образователния процес е силно затруднено.

Сред приоритетите ще бъде и по-сериозната подкрепа за учителите. Според Вълчев преподавателите трябва да бъдат мотивирани и да усещат смисъл от работата си дори в училища, в които подобряването на резултатите става бавно и трудно.

Министърът коментира и широкото разпространение на частните уроци. По думите му те постепенно са се превърнали почти в задължителна част от подготовката за външното оценяване след 7. клас, включително за ученици, които иначе се справят добре в училище.

Предвиждат се и мерки за подобряване на дисциплината. Според Вълчев през годините образователната система не е успяла да намери необходимия баланс между свободата на учениците, добрата училищна среда и ясните правила. Това според него е поставило част от учителите в ситуация, в която им е трудно да изпълняват задълженията си, а дисциплинираните ученици понякога се чувстват ощетени.

МОН планира да върне фокуса върху три основни елемента – учителя, ученика и връзката между училището и семейството.

Предвижда се учителите да получат повече сигурност и подкрепа, а резултатите от работата им да бъдат оценявани според реалната среда и изходното ниво на учениците.

По отношение на децата целта е да бъде въведен по-индивидуален подход. Министерството предлага ранна оценка на индивидуалния профил на всеки ученик, която да позволява проследяване както на слабите, така и на силните му страни през различните етапи на образованието.

Планира се още разширяване на извънкласните дейности, подобряване на училищната материална база и създаване на повече възможности за масов ученически спорт.

Друг ключов проблем според образователния министър е отслабената връзка между семейството и училището. Според него през годините част от родителите са започнали да възприемат училището като услуга, на която може изцяло да бъде прехвърлена отговорността за образованието на детето.

Вълчев подчерта, че успешна образователна система не може да съществува без активно участие на семейството и подкрепа както за детето, така и за неговите учители.

В плановете на Министерството влиза и продължаване на инвестициите в квалификацията на преподавателите. Според министъра учениците имат нужда от подготвени и мотивирани учители, които не просто предават учебния материал, а умеят да привличат вниманието им и да ги вдъхновяват.

Новите резултати от PISA така за пореден път поставят пред българското образование въпроса не просто колко знания получават учениците в класната стая, а доколко могат реално да ги използват. А данните показват, че особено при четенето, дигиталните умения и образователното неравенство проблемите продължават да бъдат сериозни.