Службите не знаели, че патриарх Кирил е агент на КГБ, но документи сочат друго?

Българските служби не са предоставили на Министерството на външните работи информация, че руският патриарх Кирил е бил агент на КГБ. Това става ясно от отговор на външната министърка Велислава Петрова на парламентарен въпрос, зададен от депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев, пише Mediapool.

Темата излиза на преден план, след като премиерът Румен Радев обяви, че България ще наложи „резерви“ върху подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, ако в него бъдат включени руският патриарх Кирил и бизнесменът Вагит Алекперов - най-големият акционер в руската нефтена компания „Лукойл“.

Патриарх Кирил е сред спорните фигури в контекста на руската война срещу Украйна, тъй като публично е подкрепял позициите на Кремъл и е определял инвазията като „свещена война“. Освен това през 2023 г. две швейцарски медии публикуваха разследване, според което той е работил за КГБ по време на дейността си в Световния съвет на църквите в Женева.

В този контекст Ивайло Мирчев пита външната министърка дали при формирането на българската позиция за изваждане на патриарх Кирил от санкционния пакет са използвани становища на Служба „Военно разузнаване“ и Държавна агенция „Разузнаване“. Въпросът му е конкретно свързан с твърденията, че патриархът е бил агент на КГБ с агентурно име „Михайлов“.

В отговора си Велислава Петрова посочва, че всички предложения за налагане на европейски ограничителни мерки се изпращат до българските компетентни органи, включително до военното и цивилното разузнаване. По думите ѝ те извършват анализ в рамките на своите правомощия и предоставят становища. От двете служби обаче не е постъпила информация за дейност на патриарх Кирил като агент на КГБ.

Мирчев поставя под съмнение този отговор. Той заявява, че му е трудно да повярва, че Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“ не разполагат с подобна информация. По думите му документи от Комисията по досиетата показват, че дейността на Кирил Виборгски в Световния съвет на църквите е била част от оперативна линия, изпълнявана съвместно с Управление 05 на КГБ.

Според Мирчев в тези документи Кирил е описан като активен участник в координирането на представители от Източна Европа и в насочването на кадрови решения в Световния съвет на църквите в интерес на съветско-източноевропейската линия. Той посочва, че тези материали отдавна са разкрити от проф. д-р Дилян Николчев.

В публикацията се припомня и разследването на швейцарски медии от 2023 г., цитирано от „Дойче веле“, според което разсекретени документи сочат, че патриарх Кирил е работил за КГБ, докато е бил представител в Световния съвет на църквите в Женева. Според журналистите швейцарската полиция е потвърдила, че КГБ е проникнал в организацията през 70-те и 80-те години.

Целта на съветските служби според тези публикации е била да влияят върху позициите на Световния съвет на църквите - включително да насочват организацията към критика срещу САЩ и съюзниците им, както и да смекчават критиките към липсата на религиозна свобода в СССР.

Материалът припомня още, че според историка и правозащитник Феликс Корли членството или сътрудничеството с КГБ е било фактически задължително условие за религиозни представители, които са пътували в чужбина по времето на СССР. Корли твърди, че Кирил е записан в архивите на КГБ с кодовото име „Михайлов“. Според негови проучвания името на Кирил се появява и в документи на българската Държавна сигурност от 1982 и 1984 г., свързани със съвместни операции около Световния съвет на църквите.

В текста се отбелязва и че след разпадането на СССР Кирил оглавява отдела за външни църковни отношения на Руската православна църква. В този период църквата получава редица привилегии, включително възможност за безмитен внос на алкохол и тютюн. Цитирани са публикации на „Форбс“ и руската медия „Проект“, свързани с предполагаеми финансови и имотни активи около патриарха и неговото обкръжение.

Случаят се развива на фона на българската позиция срещу включването на патриарх Кирил в новия пакет европейски санкции срещу Русия. Така София заема позиция, сходна с тази, която през последните години последователно отстояваше Унгария на Виктор Орбан.