Според Еврокомисията българското здравеопазване е скъпо, зле структурирано и неефективно

Според доклад за състоянието на здравеопазването в ЕС на Еврокомисията българското здравеопазване е скъпо, с грешна структура и спорна ефективност, пише Дневник. 

Ето и някои от най-значимите тенденции в здравните системи по национални профили, както и сравнителни графики с най-важните за потребителите критерии по държави.

Прогнозната продължителност на живота в България остава най-ниската за ЕС, въпреки значителното подобряване от 2000 г.

ТЮТЮНОПУШЕНЕТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ И ДО ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Фактори за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове у нас остават пушенето, употребата на алкохол и нездравословното хранене.

Графиката показва, че лечението на очни заболявания, физиотерапия, психични състояния и достъп до експериментални или много скъпи лекарства са сред здравните грижи, които често биват изключвани от общественото здравеопазване в България. ​​

България е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания: според доклада на Еврокомисията относително слаба е първичната превенция и агитацията за здравословен начин на живот, което се отразява на високия дял на предотвратими смъртни случаи. 

Слабо застъпено остава доболничното лечение като според данните всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ. 

Всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат изобщо да бъдат избегнати, ако пациентът има достъп до доболнична помощ. 

Недоразвитата първична и превантивна грижа отчасти обяснява високите показатели на болнична активност и хоспитализации в България.

България е №1 в Европа по дял на частните разходи за здравеопазване, където доминират средствата за лекарства и медикаменти

Силният ръст на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор в същото време подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа.

Разходите за здравеопазване в България трайно растат през последните години. Макар страната да е с най-ниски доходи и заплащане на труда, България е първа в ЕС по дял на частните разходи (47% от всички разходи за здравеопазване в страната), а това означава, че бедните хора не могат да си позволят здравни грижи.

ПАРИ ЗА ЗДРАВЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА, НО САМО ЗА НЯКОИ

Данните показват, че българите плащат от джоба си най-вече лекарства и медикаменти. В доклада се изтъква и "значителният дял" на това, което пациентите плащат като "благодарност" на лекарите. През последните 10 години предлагането на медицински и дентални услуги се подобрява, но се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи за това, което могат да си позволят. Все по-голям проблем се оказва концентрацията и свръх концентрацията на здравни обекти, услуги и професионалисти, което предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове.

Недостигът на специалисти - най-вече на медицински сестри и лични лекари - спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях.

Източник: Дневник