Тестове за почтеност, но без гаранция за последствия: Или как приеха поредния популистки, но кух закон

Новите тестове за почтеност за държавни служители на позиции с висок корупционен риск са напът да влязат в закона със сериозен проблем – липсата на задължителни последици при провален тест.

Проектът предвижда девет групи длъжности в администрацията, определени като високорискови, за които ще се провеждат специални тестове за почтеност извън стандартните процедури при назначаване.

Законът изрично забранява назначаването на нов служител на такава позиция, ако той не издържи теста. Съществува обаче важно изключение. При заместване, временно преназначаване или първо оправомощаване провалилият се служител може да продължи да изпълнява длъжността по преценка на органа по назначаване.

Според юристи това създава различен стандарт за една и съща високорискова работа. Критиката е била отправена още при първото разглеждане на законопроекта, но между първо и второ четене управляващото мнозинство не е предложило промяна в тази част.

Тестът няма да се прилага автоматично за всички вече назначени служители на рискови позиции. За тях той ще се провежда само по препоръка на инспектората.

Междувременно са предложени и промени, които разширяват обхвата на рисковите длъжности, включително с вътрешни одитори, инспектори и ръководители на инспекторати. Предвижда се и едногодишна забрана за повторно явяване след неуспешен тест.

Самият тест ще оценява професионално-етични и нравствени качества, личностни характеристики, нагласи и психологически особености, свързани с повишена склонност към корупционно поведение.

Ще се използват самооценъчни въпросници, анкети, казуси и други психологически методики, включително контролни скали за искреност. Няма да се задават въпроси за политически или религиозни убеждения, здравословно състояние, сексуална ориентация, раса, етнос или личен и семеен живот.

Резултатът няма да доказва извършена корупция. Той ще показва единствено наличие на нагласи, свързани с по-висока склонност към корупционно поведение.

Тестовете ще се провеждат от Института по публична администрация чрез специализирана електронна платформа. Крайният резултат ще бъде само „успешно издържан“ или „неуспешно издържан“, без оценка в точки и без подробен психологически профил.

Промените са свързани с ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, като крайният срок за изпълнение на реформите е 31 август.

Коментарът на "Господарите"

Идеята да проверяваш почтеността на хората, които заемат най-рисковите за корупция позиции, звучи добре. Проблемът започва в момента, в който човекът не издържи теста.

Защото какво означава „тест за почтеност“, ако след провала на определен служител държавата може да каже: „Е, добре, но все пак ще го оставим на тази позиция“?

Точно тук е пробойната.

Законът прави разлика между новоназначен човек и човек, който вече заема или временно поема същата длъжност. При първия провалът е пречка. При втория може да се окаже просто... препоръка.

А когато става дума за позиции с висок корупционен риск, „по преценка на органа по назначаване“ е доста широка врата.

Има и друг проблем. Тестът сам по себе си не доказва корупция – и това е важно уточнение. Той оценява нагласи и характеристики, свързани с потенциален риск. Именно затова обаче последствията трябва да са предварително ясни, обективни и еднакви за всички. Иначе се получава система, в която един човек може да бъде определен като неподходящ за дадена рискова позиция, но въпреки това да продължи да я изпълнява, ако правилният началник реши така.

Още по-абсурдно е, че законът още не е приет окончателно, а вече се подготвят и наредбите, които трябва да го прилагат. И в тях присъства същият проблем с пожелателните последствия.

Антикорупционната реформа не трябва да бъде отметка в Плана за възстановяване и устойчивост. Ако целта е реално да се намали корупционният риск, правилата трябва да са достатъчно ясни, за да не зависят от това кой е началникът, кой е служителят и кой в момента има нужда от удобен човек на удобна позиция.

Иначе рискуваме да получим най-българската версия на тест за почтеност:

„Не издържа. Но ако началникът прецени – остава.“