Три брадати лешоядчета летят в дивата природа край Сливен след усилията на „Зелени Балкани“ (видео)

Двете млади брадати лешоядчета, настанени преди около 45–50 дни в изкуствено гнездо като част от програмата за възстановяване на вида, вече летят уверено около него и успешно се адаптират към живота в дивата природа. Това съобщи ръководителят на Програмата за възстановяване на лешоядните птици към природозащитната организация „Зелени Балкани“ Ивелин Иванов.

„С всеки изминал ден увеличават периметъра, на който се отдалечават. Това е знак, че адаптацията им протича успешно“, посочи той за БТА.

По думите му най-критичен за младите птици е периодът непосредствено след напускането на гнездото, когато все още нямат достатъчно опит да намират безопасни места за кацане и нощуване или да реагират при среща с потенциални опасности. По време на наблюденията вече е регистриран случай, при който двете птици успешно са избегнали среща с чакал.

Междувременно в изкуственото гнездо е настанено и трето брадато лешоядче. То е с около месец по-малко от останалите две и е отгледано в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора.

Птицата носи името Ханс – в чест на основателя на европейската програма за възстановяване на брадатия лешояд д-р Ханс Фрей. Очаква се през следващия месец лешоядчето да остане в изкуственото гнездо, където ще усвои умения за самостоятелно хранене и живот в естествена среда. По предварителни оценки около 20 юли то ще започне първите си полети.

Престъпление без наказание: Лешоядите изчезват второстепенно, правосъдието – окончателно

Иванов обясни, че брадатите лешояди се намират на върха на хранителната верига и в природата почти нямат естествени врагове. „Те не се страхуват от хората така, както повечето други диви птици. Именно това обаче понякога ги прави по-уязвими“, отбеляза той.

От „Зелени Балкани“ призовават хората, които срещнат младите птици в природата, да ги наблюдават и снимат от разстояние, без да ги безпокоят.

Една от най-характерните особености на брадатия лешояд е начинът му на хранене. Птицата е известна и с народното име „костобер“. „Човката му е устроена така, че при хранене горната и долната ѝ част сякаш се разкачат, което позволява на птицата да поглъща големи количества храна – до 40–50 процента от собственото ѝ тегло“, обясни Иванов.

През следващите седмици основен акцент в работата на „Зелени Балкани“ ще бъде наблюдението на освободените брадати лешояди, както и подготовката за маркиране на малките черни лешояди със сателитни предаватели. В момента в гнездата в Стара планина се отглеждат три малки черни лешояда, чиито движения ще бъдат проследявани след напускането на гнездата.

Ивелин Иванов отбеляза още, че тази година размножителният успех при черния лешояд е по-нисък заради случая на отравяне в района на Тича през февруари, при който загинаха възрастни птици и бяха загубени размножаващи се двойки.

Той допълни, че освободеният миналата година брадат лешояд Боев в момента се намира в Северна Европа и преминава през естествения скитнически период, характерен за младите птици, които могат да изминат хиляди километри, преди да достигнат полова зрялост.

По данни на „Зелени Балкани“ в момента в Стара планина, Врачанския Балкан и района на Сливен и Котел гнездят около 15 двойки черни лешояди, а популацията на белоглавия лешояд продължава да нараства, като само в Стара планина вече има над 35 гнездящи двойки.