Престъпление без наказание: Лешоядите изчезват второстепенно, правосъдието – окончателно

Поредният случай на масово отравяне на защитени птици в Котленския Балкан остави седем мъртви лешояда (шест черни и един белоглав), заличавайки години усилия за възстановяване на вида. Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и организацията „Зелени Балкани“, птиците са косвена жертва на незаконни отровни примамки, заложени от фермери срещу вълци и чакали. Въпреки че през последните 30 години са регистрирани над 10 подобни инцидента, до момента няма нито едно осъдено лице, нито дори влязло в съда дело. Полицията твърди, че без заснемане в момента на залагане на отровата, извършителите не могат да бъдат доказани, а министерството признава, че престъпленията срещу природата са „нисък приоритет“ за правоприлагащите органи.

Ситуацията в Стара планина е класически пример за българската неспособност да опазим каквото и да е, освен интересите на „наши хора“. Пълен абсурд е държавата да инвестира милиони евро и 30 години труд в развъждане на редки видове, само за да допусне някой фермер с мислене от 19-и век да ги приключи с доза отрова за 2 лева. Още по-фрапантна е реакцията на разследващите – оправданието, че някой си държал отровно месо в хладилника „за всеки случай“, звучи като сценарий за лош скеч, но се приема за чиста монета. Иронично е как МОСВ твърди, че законите ни са „европейски“, но прилагането им е по-скоро феодално. Когато липсва „обществен импулс“ и политическа воля за наказания, природата ни се превръща в гробище на защитени видове, а институциите – в статисти на собственото си безсилие. Докато вълците са мишена, лешоядите са колатерална жертва на една система, в която е по-лесно да оправдаеш престъпника, отколкото да защитиш закона.