Умовете на момичетата и момчетата са еднакви по математика, твърдят учените

Няколко проучвания вече развенчаха мита, че момчетата са умствено по-добри в математиката, отколкото момичетата, но те до голяма степен се основават на анализ на тестовите резултати. Сега изследователите разполагат и с мозъчни изображения, които доказват, че малките деца използват същите механизми и мрежи в мозъка за решаване на математически проблеми, независимо от техния пол, пише Си Ен Ен.

Проучването е публикувано в списание Science of Learning.
 

„Изучавахме поведението на млади момичета и момчета на тестове по математика и забелязахме, че представянето им е статистически еквивалентно; те бяха неразличими. Развиха същите способности със същите темпове в ранна детска възраст“, ​​казва Джесика Кантлън, професор по невронаука в университета Карнеги Мелън и старши автор на изследването.

"Но имаше и друг въпрос - какво се случва "под капака"? Дали това е същия нервен механизъм, който им позволява да постигнат това еквивалентно поведение?"

За да отговорят на този въпрос, Кантлън и нейният екип изследвали 104 деца на възраст между 3 и 10 години, като ги карали да извършват когнитивни тестове и да гледат видеоклипове на ангажиращи уроци по математика, докато са на скенер. Това е първото проучване, което използва невровизуализация за оценка на биологичните различия между половете в математическата способност при малките деца.

„Разгледахме кои области на мозъка реагират по-силно на съдържанието на математиката във видеоклиповете и задачите, в сравнение с нематематическо съдържание като четене или азбука", споделя специалистът.

Това, на което изследването на Кантлън не отговаря, е защо все още продължава да съществува убеждението, че момчетата са по-силни в точните науки, отколкото момичетата. Стереотипът е толкова широко разпространен, че един изследователски екип дори издаде консенсусно изявление, в което пояснява, че „не е показан нито един фактор, включително в биологията, който да определя различията между половете в науката и математиката“.

Кантлън смята, че обществото и културата вероятно насочват момичетата и младите жени далеч от математиката и научните области.

Предишни проучвания показват, че семействата прекарват повече време с млади момчета в игра, която включва пространствено познание, докато учителите също преференциално прекарват повече време с момчета по време на час по математика. Също така, децата често взимат сигнали от очакванията на родителите си за математическите способности.

Източник: Си Ен Ен