Ужас в детската градина: Родители разказват за системен тормоз и посегателство над 4-годишно дете (видео)

Родители разказват за системен тормоз и посегателство над 4-годишното им дете и вече седем месеца търсят справедливост, научаваме от разследване на Тина Ивайлова за GlasNews.bg.

Четиригодишно дете разкрива, че е подложено на болка, страх и системен тормоз, като обвинява своята учителка в детската градина в насилие.

Майката на момиченцето започва да забелязва тревожни промени в поведението му – отказ да ходи на детска градина, кошмари, тревожност, проблеми със съня и следи по ноктите. Детето постоянно повтаряло, че „не иска да ходи“. Двете дъщери на Петя и Динко посещавали детска градина „Радост“ в Каблешково, но в различни групи.

Когато майката се опитвала да разбере какво се случва, момиченцето първо споделило, че учителката Мариета Герова удряла други деца, а нея бутнала по коремчето, за да седне. Петя обаче в началото оправдавала случилото се, мислейки, че е недоразумение. С времето започнали кошмарите – детето се будело нощем с плач и страх, а при споменаване на детската градина се вцепенявало. Постепенно момиченцето станало по-затворено, плачело, спряло да се храни нормално и изгубило обичайната си ведрост – промяна, която родителите възприели като ясен знак, че нещо се случва.

Първоначално двете сестри посещавали градината само до обяд, тъй като майката не искала да остават за следобеден сън. След дълги настоявания от страна на учителката и уж изразено желание от детето, Петя се съгласила и го оставила за пръв път за цял ден.

Първото оставане на детето за цял ден в градината започнало необичайно. Майката Петя подготвила всичко необходимо и съобщила на учителката Мариета Герова, която изглеждала особено доволна от решението.

В края на деня, когато родителите се събрали да вземат децата си, Петя забелязала, че дъщеря ѝ не играе, седнала е мълчаливо на столче и веднага щом я видяла, се разплакала и я прегърнала. Това силно я изненадало, тъй като обичайно детето я посрещало усмихнато и развълнувано.

В този момент Герова се появила, хванала момиченцето за раменете и настойчиво го попитала: „Защо плачеш? Кажи, кажи!“ Детето мълчало и гледало към учителката, вместо към майка си, което по думите на Петя създало впечатление, че се притеснява или е уплашено.

По-късно дъщеря ѝ обяснила, че се е уплашила от „страшния вълк“ от филмче, гледано в градината. Няколко дни след този случай Петя забелязала и странни следи по ноктите на ръцете на детето.

Около месец по-късно Петя забелязала още счупени нокти по ръцете на дъщеря си. Детето вече не само отказвало да ходи на детска градина, но и не искало да излиза от дома си.

Момиченцето, което преди било отворено и игриво, започнало да стои непрекъснато до майка си, да търси прегръдки и дори да спи завито през глава „като пашкул“, което според терапевтите било знак за търсене на защита.

С времето се появили и други промени в поведението – детето започнало да се дразни от дрехите си, да плаче при мисълта за градината и често да повтаря, че „не иска да ходи“.

Веднъж се прибрало и казало: „Днес успях да играя“, намеквайки, че в други дни някой постоянно „разваля играта му“. Няколко месеца по-късно момиченцето споделило пред майка си, че именно учителката Мариета Герова е човекът, който му пречи.

Една вечер, докато играела с куклите си, малката дъщеря на Петя и Динко се разстроила и започнала да плаче. Майка ѝ я попитала дали нещо не се случва в детската градина и дали някой я тормози. Детето свело глава и прошепнало: „Нали няма да кажеш на Герова?“ – момент, в който Петя разбрала, че съмненията ѝ са насочени към конкретен човек – учителката Мариета Герова.

Момиченцето започнало да разказва за удари с юмрук в корема и главата, дърпане на уши, устни и очи, извиване на ръчички и пръстчета, дори стискане на крачетата. Споделяло толкова много детайли, че майката била шокирана и едва успяла да поеме чутото. По-късно детето признало и за счупените нокти – „Герова ми ги счупи“, като обясни, че учителката ги натискала и чупела.

Петя веднага подала жалби до директора на градината, общината и „Закрила на детето“. Впоследствие завела дъщеря си и в Съдебна медицина – Бургас, където експерти потвърдили, че нараняванията ѝ съответстват на такива, причинени от натиск с човешки пръсти.

Когато майката представила документа, директорката ѝ признала: „Много ме е страх“, и дори я помолила да запише, че няма оплаквания от институцията, а само от конкретния възпитател.

След подадените жалби Герова излязла в болничен. Тогава обаче последвали нови признания – детето разказало за интимни посегателства, придружени от болка и кървене, които се случвали в тоалетната, най-често по време на обедния сън. То твърдяло, че лелята в групата е била свидетел, но тя по-късно отрекла да е виждала или чувала нещо.

Майката описала всичко в жалбите си, а по-късно екип гинеколози установил разкъсване на химен, потвърждавайки тежестта на разкритията.

Заключението на гинеколозите от съдебна медицина потвърждава най-тежките съмнения – в документа е записано, че на детето са установени две травматични щървини на химена, съответстващи на описаните от майката обстоятелства. Според медиците в МБАЛ „Бургас“, нараняванията са получени в резултат на травматично въздействие, а не могат да се обяснят с други причини.

Бащата споделя, че е било изключително трудно да прочете подобна експертиза: „Да осъзнаеш какво се е случило с момиченцето ти – точно там, където сме вярвали, че е в сигурност.“

Майката веднага потърсила консултация с терапевт от Център за обществена подкрепа, за да провери дали думите на дъщеря ѝ могат да са плод на фантазия. Отговорът бил категоричен: „Щом детето описва болка, това не е измислица.“

Учителката Мариета Герова, срещу която са насочени обвиненията, отрича всичко – както за физическия тормоз, така и за интимните посегателства.

Името на Мариета Герова вече е било обект на медийно внимание. В миналото тя е заемала поста директор на друга детска градина, но след скандал с разпространени нейни полуголи снимки, предизвикали възмущението на родители, е била отстранена от работа.

Междувременно с детето работят психолози и психотерапевти, а по случая е образувано досъдебно производство в Районна прокуратура – Поморие.

Докато семейството чака институциите да предприемат действия, момиченцето продължава да пише жалби по детски срещу своята учителка, често затваряйки се в себе си и споделяйки с родителите си: „Тате, аз нищо лошо не съм направила. Тя защо се държа така с мен?“

Това е ужасяваща история, която поставя сериозни въпроси пред институциите и обществото ни. Ако едно четиригодишно дете говори за болка и страх, нормалната реакция би трябвало да е моментална проверка и закрила, а не мълчание и прехвърляне на отговорност.

Фактът, че вече седем месеца няма ясно решение, подкопава доверието в системата и оставя родителите сами в борбата. Дори само съмнения за такъв тип насилие изискват светкавична реакция – отстраняване на замесените, психологична подкрепа за детето и пълно разследване.

 Коментарът, който виси във въздуха, е: ако институциите не могат да защитят най-уязвимите – децата – кого изобщо защитават?