В България доплащаме близо 7 евро на лекарство или 2 пъти повече от средното за ЕС

Българските пациенти продължават да доплащат значителни суми за лекарствата, които здравната каса заплаща частично. През 2025 г. средното доплащане е било 6,78 евро за опаковка, показват данните от интерактивния калкулатор „Доплащане.БГ“, изготвен на базата на официалните отчети на НЗОК.

Общата сума, която не е била поета от здравната каса, достига 381 млн. евро. От тях 293,7 млн. евро са платени директно от пациентите, а още 87 млн. евро са покрити от фармацевтични компании чрез отстъпки.

Според данните, цитирани в материала, доплащанията от джоба на пациентите формират 39% от всички здравни разходи в България, при средно 21% за Европейския съюз. Лекарствата за домашно лечение са посочени като основен фактор за тази тежест.

Най-голям дял от доплащанията се пада на медикаментите за хронични заболявания като хипертония, предсърдно мъждене, диабет тип 2, стенокардия, сърдечна недостатъчност и последствия от инсулт. Те формират 243,3 млн. евро, или близо две трети от общата сума.

При лекарствата за хипертонична болест средното доплащане е 3,74 евро на медикамент. Ако пациент приема два медикамента месечно, това означава около 7,40 евро месечно или приблизително 90 евро годишно.

Още по-сериозно е положението при някои други заболявания – доплащането при глаукома и Паркинсон е около 5 евро на лекарство, а при остеопороза с патологична фрактура достига близо 60 евро месечно.

Има и значителни регионални разлики. В област Видин пациентите поемат от собствения си джоб 38,9% от стойността на лекарствата, докато в София-град делът е 26,5%.

Коментарът на "Господарите"

Лекарството за хронично болния човек не е лукс. То е част от ежедневието му – както храната, токът и водата. И когато човек трябва всеки месец да избира кои лекарства може да си позволи, вече говорим не просто за „доплащане“, а за реална цена на болестта.

381 млн. евро непоети разходи за лекарства за една година е число, зад което стоят милиони конкретни покупки и милиони хора, които вадят пари от собствения си джоб.

Още по-притеснителен е фактът, че най-сериозно са засегнати именно пациентите с хронични заболявания. Те не могат просто да кажат: „Този месец няма да си купя лекарството“. За тях терапията е постоянна и често доживотна.

А когато тежестта е по-голяма в по-бедните области, здравеопазването започва да зависи и от това къде живееш и колко можеш да си позволиш.

Здравната каса може да поема все по-голям процент от разходите, но ако сумата, която пациентът трябва да доплаща, продължава да расте, за самия човек усещането е едно: лекарството не е безплатно. И понякога цената на това да си болен става непосилна.