Земята е била на противоположната страна на галактиката ни по времето на динозаврите (видео)

Освен астероида, който e унищожил динозаврите преди 65 милиона години, досега нямаше кой знае каква връзка между космоса и динозаврите, но това изглежда ще се промени, след като този месец един учен от НАСА - Джеси Кристиансен, ги събра заедно в анимация, която публикува в социалните медии. Можете да я видите във видеото горе.

През изминалото десетилетие, Кристиансен изучавала честотата на появата на планетите или колко често и какви видове планети се срещат в галактиката, докато проучвала данните от "ловците" на екзопланети като мисиите "Kepler", "K2" и "TESS" на НАСА.

По време на звездно наблюдение в Калифорнийския технологичен институт, Кристиансен обяснявала на хората около нея, колко млади са звездите, които наблюдават. Те гледали към Плеядите - съвкупност от звезди, които всъщност са едни от най-младите на нашето небе.

Те са на 13 милиона години, което звучи доста, но астрономически погледнато, това е доста малка възраст.

Тя казала на колегите си, че преди да изчезнат, динозаврите дори не са можели да видят тези звезди в небето, защото те не са съществували до милиони години след масовото им изтребване. Тя също така им казала, че когато стегозаврите например бродили по Земята, цялата ни слънчева система се е  намирала на противоположната страна на Млечния път.

Кристиансен не споделя нова информация, според самата нея, но фактът привлече вниманието на всички, защото движението на нашата слънчева система, докато обикаля около галактиката, не е нещо, за което повечето хора мислят.

„Не мислите за промяната в небесата, но звездите идват и си отиват, в крак с нашите ери“, каза Кристиансен.

От известно време тя искала да създаде анимация на тази интригуваща идея и реакцията към думите ѝ по време на звездното наблюдение я вдъхновила една вечер, след като децата ѝ си легнали.

Използвайки класическата илюстрация на Млечния път, погледната отгоре, изобразена от Робърт Хърт, Кристиансен изградила анимацията, използвайки преливащи се слайдове в "PowerPoint". След това тя записала екрана си и създала видео, което споделила в Туитър.

Тя искала да сподели идеята, че макар астрономическите времеви периоди да се различават значително от нашите, те всъщност съвпадат доста добре с археологическите времеви таблици.

Анимацията ѝ показва, че отнема около 200 до 250 милиона години на слънцето, за да обиколи около орбитата на центъра на галактиката, която е голяма спирала, разграничаваща опасната среда, която би била негостоприемна за живота. Въз основа на настоящото ни положение в галактиката и времевите диаграми, споделени в анимацията, изглежда, че всъщност сме завършили орбитата си около нея.

Последният път, когато слънчевата ни система е била в тази част на галактиката, е било през периода, когато най-ранните динозаври започнали да се появяват на Земята. След това Юрският период е продължил 55 милиона години, последван от Кредовия период, който е продължил, докато динозаврите са изчезнали преди 65 милиона години.

Динозаври като стегозаврите, игуанодоните и гигантозаврите са живели през ранния Кредов период, докато Земята е била от другата страна на галактиката. Нещата отпреди 79 милиона години, които са се случили по времето на Кредовия период, до голяма степен са протекли именно там. За да разгледаме нещата в перспектива, тиранозавър рекс, в сравнение с другите динозаври, е съществувал на Земята, когато тя се е намирала в част от галактиката, която е по-близо до сегашното ни положение.

Масовото изчезване, вследствие на астероида преди 65 милиона години, било последвано от възхода на бозайниците, като в момента все още сме в тази "фаза". В края на анимацията, Кристиансен задава интригуващ въпрос: Как ще изглежда и какво ще има на планетата ни, когато завършим следващата орбита?

Докато астрономите все още изучават как звездите се въртят около центъра на галактиката, в крайна сметка всичко в нашата галактика се върти около черната дупка в нейния център. Звездите, които са по-близо до центъра се въртят по-бързо, докато тези във външните райони се въртят по-бавно.

"Слънчевата ни система е в едно от спиралните рамена на галактиката, като цялото "рамо" обикаля заедно около галактиката, включително и другите звезди и планети около нас", твърди Кристиансен.

Самата галактика Млечен път се движи към големия си съсед - галактиката Андромеда. Двете ще се сблъскат и ще се съберат след около 4 милиарда години. Въпреки че това звучи притеснително, галактиките са до голяма степен празно пространство, което е добра новина, тъй като звездите и планетите няма директно да се блъснат една в друга, обясни Кристиансен.

Е, образно казано, се връщаме там, където сме били преди около 200-250 милиона години, но въз основа на нашата орбита в Млечния път, която сама по себе си се движи, ние никога няма да застанем в същата абсолютна точка в космоса, защото това не е възможно.

„Простата идея, която се опитвах да споделя, е, че астрономията има определени времеви интервали, които археологията също има и понякога те съвпадат. Не е ли възхитително?", казва Кристиансен

Източник: CNN