„Животът на Евгени не струва 3000 лева“: семейство и приятели срещу решението на съда (видео)

Между 4 и 5 сутринта на 26 октомври 18-годишният Евгени от Козлодуй се прибира пеша към дома си след вечер в заведение. Познат го докарва с кола до пътя – оттам момчето продължава сам, но никога не стига вкъщи. На този път живота му свършва – блъснат е от автомобил, а близките му и до днес нямат ясна, официална версия какво точно се е случило.

Шофьорът, сочен за виновен за катастрофата, е задържан само часове след инцидента, но няколко дни по-късно излиза от ареста срещу парична гаранция в размер на 3000 лева. Сестрата на Евгени пише емоционално писмо до съда – зов за справедливост и отговорност, а приятели и близки не крият възмущението си. „Животът на Евгени не струва нито 3000, нито 30 000, нито 300 000 лева“, казва негов приятел, защото сумата, определена от магистратите, звучи повече като формалност, отколкото като мярка, която да отразява тежестта на случилото се.

Допълнително масло в огъня налива и твърдение на близка до семейството – че обвиняемият има 24 акта за нарушения на Закона за движение по пътищата. Въпреки това е бил зад волана, а „до ден-днешен не е ясно в какво състояние е шофирал“, подчертава жената. Съдът мотивира ниската парична гаранция с това, че мъжът се води издържан от родителите си и е съдействал на разследването. За близките на Евгени това звучи като цинична статистика върху човешка трагедия. Сестрата му заявява, че ще се бори докрай – не само за брат си, а и за това други семейства да не минават през същия ад.

Коментарът на "Господарите"

Класика по българските пътища – мъртво дете, шофьор с дебело досие от нарушения и гаранция на стойност по-малко от прилична употребявана кола. Ако наистина е вярно, че обвиняемият има 24 акта, логичният въпрос е: кой му е позволил въобще да стигне до там да убие човек? Защо такъв водач не е бил свален от пътя много преди трагедията? Когато системата години наред гледа през пръсти на самоуверени нарушители, накрая цената се плаща в животи, а съдът само официализира циничното усещане, че човешкият живот не тежи много – поне не на хартия.

Точно тук идва и сблъсъкът между „буквата на закона“ и чувството за справедливост. За съда 3000 лева може и да са „достатъчна мярка“, понеже човекът е „издържан от родителите си“ и „оказал съдействие“. За семейството, което погребва 18-годишно момче, това звучи като подигравка. Накрая държавата пак излиза с познатото „процедурите са спазени“, а хората остават с усещането, че законът защитава по-скоро шофьора с 24 акта, отколкото момчето, което никога няма да се прибере. Ако и този случай мине по тънката линия на „смекчаващи обстоятелства“, нека не се чудим защо по пътя ни дебнат все повече самонадеяни убийци зад волана.