Колко точно "не подлежат на обжалване" глобите с фишове?

Всичко от Gospodari.com
Gospodari.com
16.11.2026 8:21
0

Над 144,6 млн. евро са наложените санкции за нарушения на пътя в България от началото на 2026 г. до 5 ноември. Събраните от тях средства са близо 108 млн. евро, а неплатените задължения надхвърлят 36,6 млн. евро. На този фон възниква въпросът дали всички шофьори са наясно с правата си, когато получат глоба, и дали надписите върху част от фишовете не ги отказват от възможността да оспорят санкцията.

Проблемът е свързан с формулировката „Фишът за глоба не подлежи на обжалване“, която присъства върху определени бланки на МВР. Според експерти това послание може да създаде погрешното впечатление, че всеки фиш е окончателен и не може да бъде оспорен пред съда. От министерството обаче твърдят, че надписът се отнася само до конкретния вид документ и не противоречи на действащото законодателство.

Един от шофьорите, които са се сблъскали с проблема, е Явор Давидов. Той има 35 години опит зад волана и признава, че през годините е допускал различни нарушения, най-често за превишена скорост и неправилно паркиране. Когато обаче получава глоба, с която не е съгласен, решава да я оспори.

Опитът му показва колко продължителен и сложен може да бъде този процес. След години на съдебни дела, отлагания и посещения в различни съдилища Давидов в крайна сметка се отказва и плаща наложената санкция. По думите му не всеки гражданин разполага с необходимото време и търпение, за да премине през подобна процедура.

Председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите Красимир Георгиев обаче е категоричен, че шофьорите не трябва автоматично да приемат наложените им глоби за неоспорими. Той твърди, че няма санкция, която по принцип да е изключена от възможността за обжалване, и поставя акцент върху начина, по който контролните органи прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата.

Георгиев припомня и решение №1 на Конституционния съд от 2012 г. С него е обявена за противоконституционна разпоредбата, която изключва съдебното обжалване на глоби до 50 лева. Според него това е важен аргумент срещу внушението, че определени санкции не могат да бъдат проверявани от съда.

Експертът обръща внимание и на финансовия стимул за бързо плащане. Възможността за намаляване на глобата с 30% кара много водачи да предпочетат незабавното плащане, без да проверят дали имат основания да оспорят санкцията. Георгиев предупреждава, че доброволното плащане води до влизане на фиша в сила и така шофьорът губи възможността да го обжалва.

От МВР защитават позицията, че надписът върху бланките не нарушава Конституцията и законите. Според ведомството той обозначава единствено липсата на възможност за самостоятелно съдебно обжалване на конкретния вид фиш. Така спорът се оказва свързан не само с юридическите основания за санкциониране, но и с начина, по който информацията за правата на гражданите достига до тях.

Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи посочва, че най-важното при определяне на възможностите за защита е не размерът на глобата, а видът на документа, който е получил водачът. Той разграничава три основни категории фишове.

Първата са фишовете за неправилно паркиране, които се поставят върху автомобила. Те могат да бъдат оспорвани. Втората категория са електронните фишове, които най-често се издават при установено с автоматизирани технически средства превишаване на скоростта. И при тях съществува възможност за обжалване.

По-различна е процедурата при фиш, съставен непосредствено от полицейски служител. Това се случва, когато водачът е спрян за проверка и служителят установи нарушение на място. Ако шофьорът се съгласи с констатираното нарушение и подпише фиша, санкцията влиза в сила и не може да бъде оспорена по обичайния съдебен ред. Ако не е съгласен, той трябва да възрази и да поиска съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Впоследствие въз основа на него може да бъде издадено наказателно постановление, което подлежи на съдебно обжалване.

Според разясненията в репортажа срокът за оспорване е 14 дни от връчването на съответния акт или наказателно постановление. Илия Тодоров допълва, че макар законът да предвижда възможности за защита, на практика съдебните производства могат да продължат повече от година.

Допълнителни въпроси възникват и заради развитието на системите за автоматизиран контрол. Камерите вече се използват не само за установяване на превишена скорост, но и за регистриране на други нарушения, сред които преминаване на червен светофар, неправилни маневри, шофиране без предпазен колан и използване на мобилен телефон по време на управление.

Това разширяване на технологичните възможности прави още по-важно разграничаването между различните видове документи и процедури. За обикновения шофьор обаче не винаги е лесно да разбере какъв точно фиш е получил и какви са възможностите му за защита.

Статистиката на МВР показва, че за периода от 1 януари до 5 ноември 2026 г. наложените санкции чрез фишове и наказателни постановления са на обща стойност 144,617 млн. евро. От тях са събрани 107,945 млн. евро, а неплатените задължения възлизат на 36,672 млн. евро.

За сравнение, през цялата 2025 г. наложените глоби са били за 128,338 млн. евро, като събраните средства са достигнали 111,943 млн. евро. Така само за първите десет месеца на 2026 г. размерът на наложените санкции вече надхвърля общия за предходната година.

Красимир Георгиев поставя и въпроса кой носи отговорност, когато глоба е наложена неправомерно. Според него е необходимо да има публична информация за броя на случаите, в които граждани са спечелили дела срещу контролните органи, както и за размера на изплатените им обезщетения.

И двамата експерти са на мнение, че санкциите за нарушения на пътя трябва да се събират, но контролната дейност не бива да се изчерпва с налагането на глоби. Тя трябва да има и превантивна функция. За да има доверие в системата, водачите трябва да познават правата си, а институциите да предоставят ясна информация и да прилагат закона последователно.

Коментарът на "Господарите"

Пътната безопасност изисква контрол, а нарушенията трябва да имат последствия. Но също толкова важно е гражданите да знаят какви са правата им, когато държавата им налага санкция.

Надписът „Не подлежи на обжалване“ не е просто административен текст. За много шофьори той може да се окаже достатъчен, за да се откажат от търсенето на правата си, дори когато законът им предоставя такава възможност. А когато става въпрос за милиони евро от глоби, яснотата на процедурите е въпрос и на обществено доверие.

Разбира се, не всяка глоба е неправомерна и не всяко несъгласие с нея означава, че тя трябва да бъде отменена. Но гражданите трябва да имат реална възможност да оспорват санкциите, когато смятат, че са наложени неправилно. Не бива да се налага човек да има юридически познания, за да разбере какъв документ е получил и как може да реагира.

Институциите също трябва да носят отговорност за качеството на контрола. Ако съдът отмени наложена санкция, обществото има право да знае колко подобни случаи има и какви са последствията за администрацията.

Глобите могат да бъдат ефективен инструмент за дисциплиниране на шофьорите, но не и заместител на справедливото правоприлагане. Защото законът трябва да важи еднакво и за нарушителите, и за органите, които ги санкционират.

Коментирай

За да коментираш, трябва да влезеш
в профила си или да се регистрираш!

Вход / Регистрация

Още от Новини

Трябва да влезеш в профила си, за да използваш тази функционалност.