Всичко изглежда много лесно, когато говориш с Боби Ваклинов от „Господари на ефира“. Часът е 10 сутринта. Пристигнал е по-рано от уговорения час и докато реди бъдещите си творчески планове, пред него сервират голяма чиния с яйца на очи, бекон и салата. Седим в луксозно градско заведение в центъра на София близо до офиса на GLOBAL GROUP. Разбирам, че Боби е дошъл от фитнес тренировка. „Имам успех – продължава той, – но смятам, че дай Боже, всичко тепърва предстои. Понеже, както неведнъж съм споделял, аз съм амбициозно момче от провинцията, от Благоевград.“
Боби има бърза мисъл, чувство за хумор, леко хулигански език, по-скоро на моменти реч на момче от крайните квартали. Пълен е с енергия, оптимизъм, желание нещата да се случват, глад за адреналин и увереност, че може. И как нещо или някой да посмее да му се опре? Пред него Бойко Борисов замълчава, Мира Добрева се извинява, Сергей Станишев се измъква през задни изходи. Освен че е връчил над 200 скункса в „Господари на ефира“ и прави едни от най-ярките пиперливи репортажи, Боби се изявява и като раппевец с няколко парчета, които е написал и записал сам, участва в реклами. Настъпва към славата, за която е уверен, че му принадлежи, следвайки принципа: „Аз ще направя каквото зависи от мен, пък да става каквото ще.“
„Понеже съм алчен за изява – обяснява той, – от тринайсетгодишен съм по медиите. Първо, имах рубрика за хип-хоп в местния клон на националното радио. После, докато учех в Руската гимназия в Благоевград, отидох в радиото на Американския университет и им казах, че искам да работя там. Водех предавания за рап, станах музикален директор. През лятото движех цялото радио. То е малко и скромно, две-три стаи, но е много добра школа. Оттам са израснали такива журналисти като шефа на БГ радио Николай Янчовичин и моя приятел, водещият Симеон Колев.
А в „Господари на ефира“ пак ли се самопредложи?
Не. Явих се на кастинг през 2009 г. Направих пробна анкетка на един пазар за нагласите на избирателите преди парламентарните избори. Получи се и благодаря на Джуди Халваджиян, че ми гласува доверие. Смея да твърдя, че го оправдавам.
В дипломната ми работа за бакалавър по „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет написах: „Господари на ефира“ е равно на сериозна журналистика плюс развлекателно шоу, което е равно на доволна аудитория“. Няма друго такова предаване, колкото и нескромно да звучи. Моите уважения, ама немалка част от телевизионните репортери са дръжки. Ние в „Господари на ефира“ имаме позиция, казваме в очите на хората това, което наистина малцина смеят да кажат, и то по-хапливо, иронично, сатирично. И задаваме най-неудобните въпроси.
Помниш ли на кого връчи първия скункс?
На Тодор Батков – за така наречената Казанска афера, седмица след като гавазите му бяха заплашили предшественика ми Дейвид. Мен, да чукна на дърво, не са ме заплашвали още, но аз се стремя да поддържам форма – ходя на фитнес. Освен това световният вицешампион по самбо Борислав Янаков ми разкрива тайните на самоотбраната и приложението на този спорт в реален сблъсък на улицата, недай Боже, да се наложи, разбира се..., но с тази работа винаги съм нащрек. Е, дават ни по телевизията, трябва да спазваме добрия тон – аз много добре се бия словесно. Мога и по друг начин. Така или иначе с годините започват все повече и повече да се съобразяват с нас и по-бързо да приемат Скункса, което на мен не ми харесва. Предпочитам да е като с Трайчо Трайков – гонка из цяла София, или със Станишев, когото съм преследвал 5 месеца – ходех на Позитано, на събития... и той все се измъкваше.
Ето и наскоро със служебната министърка на правосъдието също месец и половина се преследвахме и аз седях със столче на входа на министерството 4-5 пъти. Хората не можеха да влизат. Бившия заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров го гоня четвърта година, виждаме се и той отказва да вземе Скункса. Скунксът е критерий доколко човек си е повярвал, доколко е широко скроен, доколко е стъпил здраво на земята и има чувство за хумор. И през годините в моята работа съм се убедил, че голяма част от големите лидери нямат чувство за хумор.
Имаш и много интересни репортажи. Ти ли даваш идеите?
Идеите ги даваме всички, сутрин имаме събрание, на което всеки предлага по нещо и обсъждаме какво да снимаме. Ние получаваме по 200 сигнала на ден. Само един-два от тях се реализират, за съжаление, защото българските институции действат много бавно. Един от последните ми репортажи беше за монаха Филарет, който има профили в сайтове за гей запознанства. Аз го подхванах отдалече. Той отричаше напълно, докато не излъчихме гей клипчетата с негово участие. Впоследствие беше разстриган. На всичкото отгоре се оказа, че в Троянския манастир „от шестима монаси четирима се гейове“ по думите на йеромонах Кирил. Ние нямаме нищо против хората с такава ориентация, но защо тогава Църквата скача всяка година срещу гей парадите, това е двоен аршин. Монахът е дал обет за целомъдрие и ако иска да се отдава на плътски удоволствия, да напусне Църквата и тогава да го прави!
Като те гледам в тези репортажи и със Скункса, не забелязвам смущение у теб и за минута.
Е, от кого да се смущавам? От политиците? Голямата част от тях са тотално неадекватни и неподготвени, а гледат да си напълнят гушката. Затова ние ще им държим сметка, ще ги гоним по улиците. Няма да имат мира, белким нещо им влезе в главата. Даже гледате само една трета от това, което съм заснел. На места съм прекалено хаплив и краен и Джуди ги реже. Смущения нямам. Аз се готвя много, чета. Добрата импровизация е на базата на добрата подготовка. Сигурно това е плод и на хъс, на македонеца в мен. Знаеш – що е маке, все е юнак.
Имаш няколко раппарчета.
Аз дойдох в София, за да ставам рапзвезда. В Благоевград се изживявах като такъв, но завърших журналистика и магистратура „Продуцентство“. Като цяло мен ме кефи тежкият рап, истинският, протестният, със социална ангажираност, но в сегашния момент музиката е допълнение за мен. Мой музикален продуцент е Айса от Айса и Мартина, които доскоро бяха Ice Cream. Сега работя по проект с Кристо (който пееше със Сантра).
Ти самият за какво заслужаваш Скункс?
А така! Малко провокация! Време беше! Не съм чист като момина сълза, но се стремя да не правя гафове... За прелюбодейство се надявам, че не трябва да има Скункс. Ха-ха-ха-ха! Защото какво да кажа – изиграва го драматично, – македонското сърце... не трае. Четох наскоро един цитат от големия – прави лека пауза – Радичков, който беше казал, че мъжката изневяра съхранява брака! С уговорката, че женската не се толерира. Ха-ха-ха-ха! Сега! Това и приятелката ми ще го чете и... аз съм й обещал, че нито една любовница няма да ни раздели. Ха-ха-ха-ха! Не, тя е много до мен. Намерил съм си жената и всички други могат да й дишат прахта! Много съм й благодарен. Тя ми е голяма подкрепа. И я обичам. Няма да говоря повече. Не съм по захаросаните публични изказвания.
С какво се занимава твоята приятелка?
Мениджър е в една фирма. Повече няма да казвам.
Да не е във вашия офис?
Аз съм много морален в офиса. Освен това, наскоро говорих с една колежка и Джуди ми прати есемес: „Свалките в офиса – забранени“. Ха-ха-ха! Джуди е много широко скроен и на шега го беше написал. С него се съветвам за жените дори. Мен трудно може нещо да ме разклати. В деня, в който се „разгодих“ с предишната ми приятелка, т.е. прекратихме годежа, връчвах Скункса на годината на Бареков. Имаше и преследване. Дори забравих, че съм разгоден. Предаването за мен е абсолютен приоритет. Приятелката ми знае колко ми е важно. Няма как да си номер едно, ако не се отдадеш напълно. Излизат ми скунксове и по нощите. И искам да й благодаря, че е до мен и ми е опора и ме разбира. Търпи ме, а аз съм ужасен и малко хора могат да ме изтърпят.
Чувстваш ли се господар на ефира?
Не, аз съм малък, все пак съм едно момче на 28 години. Все още съм част от „Господарите“. Господари са Рачков, Зуека, Джуди. Аз съм господарче.
Как изглежда бъдещето, за което мечтаеш?
В „Господарите“ съм щастлив, разбира се, но мечтая – аз това съм го казвал и на Джуди, дай Боже, някой ден да си имам собствено шоу, вечерно! Много съм фен на американските вечерни токшоута. Тук има такова шоу, малко е побългарено. Въпреки че съм от конкурентната фирма, на Слави никой не може да му отрече това, което е направил. Ясно е, че е успял човек. Аз не съм в позиция още да се меря с него и да давам акъл, но обещавам тогава да слушам малко повече събеседниците.
Източник: eva.bg
